Выбрать главу

Кърт открехна люка едва-едва и надникна. Не видя никого.

Тихо се набра нагоре и надникна зад ъгъла. Пред втори въздушен шлюз стояха трима мъже. Този шлюз напомни на Кърт за въртящите се врати в офис-сградите в центъра на големите градове. Когато се отвори, двама от мъжете влязоха, а третият остана да чака.

После се чуха още стъпки, които слизаха по стълбата. Кърт погледна нагоре и очите му срещнаха очите на някакъв мъж.

– Какво, по…?

Кърт затисна устата му с длан и заби в гърдите му острието от въглеродна стомана, като същевременно го блъсна в стената. Втори мъж скочи долу, приземи се върху ръката на Кърт и ритна ножа на пода.

Кърт се завъртя, заби лакът в слепоочието на втория нападател и го събори по гръб на палубата близо до въздушния шлюз.

Междувременно по стълбата заслиза трети мъж. Не използваше стъпалата, а плъзгаше ръцете си по парапета. Той почти светкавично стигна до Кърт и го сграбчи изотзад, обви ръка около гърлото му и започна да го души.

Кърт се оттласна назад и блъсна нападателя си в херметическата преграда. Хватката около шията му се охлаби, но не достатъчно. Кърт отново притисна противника си към стената, като този път се опита да отметне главата си назад в нещо като обратен вариант на удар с глава.

Тази маневра се оказа успешна и накара мъжа да пусне Кърт точно в мига, в който шлюзът избибитка като асансьор в хотелско фоайе. Третият нападател се втурна покрай него, като го блъсна на земята.

Когато Кърт се изправи, вратата на шлюза се затваряше. Четиримата останали мъже се бяха наблъскали вътре и го гледаха. Единият поклати глава и на устните му се изписа зловеща усмивка.

Четирима срещу един, а бяха избягали. Кърт можеше да се сети само за една причина да го направят – канеха се да унищожат станцията.

Един бърз поглед към мъртвеца в подножието на стълбата потвърди подозренията му. От джоба на мъжа се подаваха клещи за оголване на жици, а на колана му висеше намотка електропроводима лента, както и намотка от плосък кабел в червено и жълто. По всяка вероятност всичко бе подготвено, за да взривят станцията.

Кърт грабна клещите за рязане на жици и продължи нагоре по стълбата. Като имаше предвид колко бързаше да се измъкне онази групичка, явно не му оставаше много време.

ГЛАВА 11

Планът на Джо вървеше с пълна пара. Беше измайсторил нещо като система за теглене – прокара кабел от предната част на последния джип около цилиндричния стоманен ролбар на един от другите и го прикрепи към задния край на трети.

Планът му беше прост – смяташе да бутне третия джип във водата, така че да пропадне от ръба на терасата и докато пада, кабелът да повлече втория джип напред достатъчно бързо, та Джо да успее да натисне съединителя и да запали двигателя.

Готов за действие, той отново провери как е Брадшоу, кръстоса пръсти и се отправи към джипа, който щеше да използва като тежест. Без захранване не можеше да отвори прозорците, затова ги разби. Отвори всички врати, както и задния капак и дори вдигна предния – всичко, което щеше да помогне да се напълни по-бързо с вода и да потъне по-бързо.

Изключи скоростния лост, освободи спирачката и изскочи навън. Заби пети в пясъка и забута. Малко по малко джипът помръдна. Когато стъпи на по-твърдата почва близо до водата, тръгна по-бързо. С последен силен напън Джо го тласна напред и отстъпи назад. От усилието за малко да загуби равновесие и да се стовари право в токсичната супа.

Джипът се плъзна надолу и започна да се пълни с вода. Предната му част остана да стърчи над езерото, точно както при първия, а после спря, когато кабелът се опъна докрай.

Джо се втурна към втория джип и скочи вътре. Увери се, че ключът е завъртян, и освободи спирачките. Автомобилът тръгна напред, отначало бавно, но после набра скорост, когато потъващият джип опъна кабела.

Джо изчака колкото можа по-дълго, след което натисна съединителя.

Двигателят изрева, изгъргори, а после заръмжа. Джо натисна педала на газта и го задържа, а после натисна и спирачките. Джипът спря само метър преди да последва теглещия автомобил.

Все още с крак на педала, Джо даде малко газ и двигателят заработи стабилно. Джо най-после отпусна педала на газта и изключи колата от скорост, после дръпна силно ръчната спирачка, намести я, излезе и тръгна към лебедката пред джипа.

Натисна лоста надолу. Челюстите на барабана се разделиха и освободиха металната жица. Тя изплющя след теглещата кола и последва потъващия в езерото джип.