Джо отдаде чест на пропадащия автомобил и се качи обратно в работещия джип. Свърза радиостанцията със зарядното и с облекчение видя да блесва червена светлина.
Погледна към отражението си в огледалото.
– Добър си, Дзавала! – каза сам на себе си. – Много си добър!
Предполагаше, че ще минат няколко минути, преди радиостанцията да се зареди достатъчно, за да я използва, затова реши да провери как е пациентът му.
Скочи от джипа и бързо тръгна към лежащия неподвижно Брадшоу. Австралиецът беше в безсъзнание, но още дишаше.
– Дръж се! – прошепна му Джо.
В този момент водата в езерото се раздвижи. Близо до центъра на половината разстояние между брега и носещия се по повърхността камион се образува лека вълна. Нещо се движеше под повърхността, като кит-убиец, устремил се към брега.
За секунда Джо помисли, че може да е Кърт с бързоходката. Но предметът се показа на повърхността и се оказа, че е шестметрова подводница с широко дъно. Причината за тази конструкция стана ясна само след секунди, когато подводницата се надигна от водата и се понесе по повърхността, като оставяше под и след себе си широка ивица пяна.
– Подводница-ховъркрафт! – удиви се Джо. – Това е много по-добро от камион-амфибия.
В продължение на двайсет секунди ховъркрафтът продължи да се носи на север, след което леко обърна на изток, излезе с пълна скорост от водата от другата страна на минния басейн и се качи на рампата.
Джо осъзна, че всеки момент ще стане свидетел на бягството на хората, устроили засада на екипа на АССР.
– А! Тая няма да я бъде! – отсече той, втурна се към изключения от скорост джип и скочи вътре. За секунда се спря. А Брадшоу? Не можеше да му помогне, но веднага щом радиостанцията се зареди, щеше да повика помощ.
Включи на скорост и натисна с всичка сила педала на газта. Гумите се завъртяха в едрозърнестия пясък и Джо запраши след бягащия ховъркрафт.
* * *
На стотици метри под водата в празната станция Кърт продължаваше да търси Хейли. Качи се още две нива нагоре и ги претърси колкото можеше по-бързо. Накрая се провря през най-горния люк. Озова се в нещо като контролна зала.
На пода в най-отдалечения ъгъл седяха две фигури със завързани ръце и запушени усти. Кърт се втурна към тях и дръпна парцала от устата на Хейли.
– Експлозиви! – изрече тя, без дори да каже „здрасти”. – Под таблото!
Кърт сряза въжетата, които стягаха ръцете й, подаде й ножа, а той се втурна към таблото и се пъхна отдолу. Намери блокчетата пластични експлозиви и таймера. На екрана мигаше: 01:07.
Кърт извади клещите от джоба си. В това време Хейли освободи другия пленник. Кърт тъкмо се канеше да среже една от жиците, когато двамата се втурнаха към него и застанаха по-близо, отколкото той би искал.
– Някой от вас разбира ли от експлозиви? – попита Кърт.
И двамата поклатиха глава.
– Трябва да се махнем оттук – изхриптя Хейли.
Таймерът показваше 00:59. Разполагаха с по-малко от минута. Кърт поклати глава.
– Няма да успеем.
Човекът от АССР посегна към таймера. Кърт го удари през ръката.
– Ако натиснеш грешния бутон, ще ни взривиш!
После му посочи най-отгоре на екрана, където светеше малък символ „заключено”. Трябваше да въведат код, за да спрат отброяването.
– Не можем просто да седим тук – каза мъжът.
– Четирийсет секунди – отбеляза Хейли.
Кърт огледа детонатора. Беше стандартен модел, а не играчка на някой специалист по изработване на бомби. Самият той бе използвал подобни устройства, за да разруши един-два кораба. При външна намеса детонаторът реагираше по възможно най-безобидния, вместо по най-разрушителния начин. Беше свързан с две жици, червена и синя.
– Трийсет секунди!
Човекът от АССР бутна Кърт и се опита да се приближи.
– Как се казваш? – попита Кърт.
– Уигинс.
– Дръпни се, Уигинс! – нареди му Кърт.
– Двайсет секунди! – обади се тревожно Хейли.
– И каква полза от това? – попита Уигинс.
– Ще се разкараш от личното ми пространство.
Двамата се поотдръпнаха малко, а Кърт отвори клещите за прерязване възможно най-широко.
– Десет секунди! – прошепна Хейли. – Девет… осем…
Кърт не я изчака да стигне до седем и преряза и двете жици колкото можеше по-рязко.
Нищо не се случи. Никакъв пожар, никаква експлозия, нищо. Таймерът спря на 00:00.
– Слава богу! – промълви Хейли.
Изглеждаше готова да припадне. Сложи ръце на раменете на Кърт и облегна чело на гърба му.