– Страхотна работа! – отбеляза Уигинс. – Брадшоу ли ви изпрати?
– Не точно – отвърна Кърт.
Преди да успее да обясни как е попаднал тук, конструкцията се разтърси от тътен, последван от няколко труса в бърза последователност. Звучеше като далечни гръмотевици. Подът леко се наклони и после отново застана хоризонтално. Цялата станция започна да се олюлява и да пращи като старо дърво под напора на силен вятър.
– Куполът! – викна Хейли. – И него се канеха да взривят.
Последва нова поредица от експлозии и този път ударната вълна се стовари със силата на ковашки чук. След това се чу късане на кабели. Само след секунди се разнесе скърцане и един силен трус ги запрати на пода.
Кърт си спомни, че куполът е над тях и е прикрепен към тяхната конструкция. Можеше само да си представи какво ще означава унищожаването му за разнебитената лаборатория. Звукът от плъзгане на метал върху метал и няколкото вадички вода, които плъзнаха през стаята, му дадоха отговор.
ГЛАВА 12
Джо летеше през пустошта. Джипът имаше големи гуми, мощен двигател и високо окачване, които го правеха една от най-добрите машини за офроуд в света, но не можеше да се сравняват с ховъркрафт при пресичане на неравен терен.
Джо трябваше да положи огромни усилия, за да овладее джипа, докато машината се люшкаше по неравната земя и тук и там покрай някой шубрак, който беше прекалено гъст, за да мине през него. Ховъркрафтът просто прелиташе над тях и продължаваше напред.
Джо изоставаше все повече и повече, докато не стигна до равен участък, който му напомни на солените плата в Юта. На равния терен скъси дистанция. В този момент индикаторът на радиостанцията най-накрая светна в зелено.
Джо я грабна и натисна бутона на говорителя.
– АССР, чувате ли ме? – попита той, защото смяташе, че отсреща са точно те. – Има ли някой там?
От другия край на линията долетя някакъв глас, но се чуваше лошо.
– Брадшоу, ти ли си?
– Не – отговори Джо. – Брадшоу е ранен. Загубихте няколко агенти.
– Кой сте вие? – попита гласът от другия край на линията.
Джо обясни възможно най-ясно и добави, че преследва заподозрените в стрелбата на запад през пустошта.
– На кой път сте?
– Не съм на никакъв път – отговори Джо. – В момента прекосяваме пресечена местност, на запад от наводнената мина. Право към слънцето.
Последва неразбираем отговор, а после радиото отново прекъсна. Джо го тресна обратно в зарядното. Пред него ховъркрафтът обръщаше и се плъзгаше настрани. Накрая се завъртя на сто и осемдесет градуса и се обърна точно срещу джипа.
Джо тръгна да завива, но вече беше късно. Нещо проблесна и светът пред очите му мигновено потъмня.
* * *
– Трябва да се махнем оттук! – изкрещя Кърт и поведе Хейли и Уигинс към стълбата.
Хейли вървеше първа, Уигинс втори, а Кърт – последен.
Конструкцията се разтърси отново и ръката на Кърт едва не изпусна парапета. Той сграбчи люка над главата си и го дръпна, но той не се затваряше. Също като врата, която не се затворя заради прекалено раздутата рамка, люкът не прилепваше докрай.
– Сблъсъкът навярно е изкривил палубата – предположи Уигинс.
Кърт направи последен опит, като натисна с цялата си тежест, но малкият процеп си остана. От вътрешната страна на стълбата потече вода, която Кърт нямаше никакво желание да докосва.
– Тръгвай! – обърна се тъй към Уигинс.
Двамата се плъзнаха към подножието на стълбата и скоро стигнаха до шлюза. Хейли вече беше там и си слагаше шлема. И тримата носеха сухи костюми. С ръкавици и шлемове за главата теоретично не би трябвало да бъдат изложени на опасността от контакт с отровите в езерото.
Водата вече се стичаше обилно, придружена от скърцане на метал. След броени секунди станцията щеше да се разпдне.
– Не можем да се издигнем право нагоре – каза Кърт. – Вие двамата сте тук твърде дълго време. Ще получите „водолазна болест“ като онзи куриер.
– Трябва да се махнем оттук все пак, нали? – попита иронично Хейли.
– Така е! – отвърна Кърт. – Хванете се за дръжките на бързоходката. Ще ви влача докъдето успеем да стигнем.
Тя кимна и затвори шлема си.
Кърт се качи в бързоходката и затвори и застопори капака. Осветлението угасна, докато Хейли и Уигинс слагаха кислородните си бутилки. Кърт включи фаровете на миниподводницата, за да могат да виждат какво става наоколо.
Щом Уигинс беше готов с бутилките, погледна към Хейли и вдигна палци. Тя отвърна със същото.