– Защо?
– Нямам отговор на този въпрос – призна Брадшоу, – но някои хора мислели, че експериментите му са опасни.
Кърт не беше изненадан. Параноичните изследователи на ядрена енергия, които тихомълком провеждаха изпитания без контрол, често изнервяха хората.
– А каква е ролята на Хейли във всичко това?
– Тя е физик. Когато пристигнал Теро, била специализантка. Работила е с него през цялото време, докато е бил тук. Хейли, Джордж – синът на Теро, и Теса – дъщеря му, и тримата физици – образували тесен кръг, който се възхищавал на Теро.
– И всичко това е било част от кръстоносния поход – предположи Кърт.
– Истински вярващи – потвърди Брадшоу.
– Значи преди осем години сте спрели работата му – обобщи Кърт. – Не знам защо, но предполагам, че това не е краят на историята му.
– Не е. Теро и семейството му получили нареждане да напуснат страната, в противен случай щели да ги депортират. Може би са щели да се върнат в САЩ, но един японски капиталист, който влагал пари в рискови иновационни дейности, Токада, му хвърлил спасително въже. Доколкото разбрахме, му обещал, че Япония, за разлика от твоята и моята страна, ще подкрепи работата му.
– Звучи логично – кимна Кърт. – Япония открай време зависи от другите държави за внос на енергия.
– Така е – съгласи се Брадшоу. – Деветдесет и осем процента от петрола им е вносен, както и деветдесет процента от въглищата им. Ядрената им индустрия е голяма, но заради Хирошима и Нагазаки ядрената енергия винаги е била деликатна тема, още преди цунамито да унищожи ония реактори на брега.
Кърт видя как плочките от доминото се подреждат.
– Значи, ако Теро успее да намери начин да черпят от тази енергия на нулевата точка, Япония е можела да сложи край на всичко това и цялата страна е щяла да го почита като герой и навярно за отрицателно време да го направи милиардер.
Брадшоу отново кимна.
– Теро се преместил там през 2006 година и си направил кабинет в секретна лаборатория на малък остров на север, наречен Ягишири. Синът му и дъщеря му отишли с него. Хейли останала в Австралия.
– Защо?
Брадшоу се помъчи да се намести по-удобно, като задърпа една възглавница.
– Ами, първо вече била започнала да мисли, че пътеката, по която са поели, е опасна. А освен това страда от парализиращ страх от пътуване. Не лети и дори не шофира. Най-често върви пеша или пътува с влак. Довчера не беше излизала от Сидни цели девет години.
Това изненада Кърт – бе видял у нея толкова смелост.
– Как я докарахте тук?
– С успокоителни.
Кърт се разсмя.
Брадшоу отново се закашля.
– Две години след заминаването на Теро за Япония станала злополука – голяма експлозия на Ягишири. Лабораторията му била напълно унищожена.
– Какво се е случило?
– Никой не знае със сигурност. Някои твърдят, че лабораторията буквално избухнала в лицето му. Сателитни снимки показват, че е останала единствено дупка в земята, от която се вдига пушек. Изглеждало невъзможно някой да е оцелял. Организирали погребения за всички, за които се смятало, че са били там, включително Теро и децата му.
– И случаят приключил – довърши Кърт. – Твърде удобно.
– Да – съгласи се Брадшоу. – Превъртаме напред до миналата година, когато правителството ни получи писмо, авторът на което твърдеше, че е Теро. В него заявяваше, че е дошъл да си отмъсти и че възнамерява да разцепи Австралия така, както е било разцепено семейството му.
Кърт седна по-изправен.
– Да разцепи Австралия? В смисъл, да създаде хаос, обществени катаклизми или нещо такова?
Брадшоу поклати глава.
– В смисъл да разцепи континента на две.
Кърт погледна изпитателно Брадшоу. Нищо в изражението му не подсказваше, че се шегува или страда от някаква заблуда.
– Я пак?
– Точно тук е проблемът – обясни Брадшоу. – Като всяка друга форма на енергия, и тази може да се използва за добро или за зло. Теро твърди, че начинанието му най-накрая се е увенчало с успех и че е намерил ключа към тайната на неограничената енергия. Обяснява, че отначало искал да я използва за благото на света, но понеже светът го отхвърлил и изтормозил до смърт него и децата му, сега ще използва тази новооткрита сила за отмъщение и ще започне, като разцепи този континент на две половини.
– Дори за енергиен източник, за който не съм чувал, това звучи абсурдно – отхвърли идеята Кърт. – Дори хиляда атомни бомби не могат да разделят Австралия на две половини.
– Не могат – съгласи се събеседникът му, – но тектониката на плочите може.