– Защо не караш направо? Какво се опитваш да ми кажеш?
– Ще оставя Хейли да ти обясни подробностите, но Теро твърди, че може да използва енергията на нулевата точка, за да предизвика земетресения и да повлияе на движението на континенталните плочи.
Преди няколко години Кърт беше чел някакво изследване, което допускаше, че подобно нещо може да се случи, но в малък мащаб. Известно беше, че високото налягане и вкарването на определени химикали дълбоко в почвата активират разломните линии и причиняват леки трусове на някои места. Но като цяло повечето от тези трусове се забелязваха само на сеизмичните монитори, не и по улиците на големи и малки градове по земята.
Но пък тази енергия на нулевата точка не приличаше на нищо, за което бе чувал Кърт.
– Това вече ни беше доказано – продължи Брадшоу. – В писмото, в което подробно обясняваше заплахата си, той обещаваше да предизвика земетресение точно два месеца след датата на писмото. Твърдеше, че ще се случи някъде между Аделаида на южното крайбрежие и Алис Спрингс, където се намираме в момента.
– Миналия месец имаше земетресение – спомни си новините Кърт. – И то голямо.
– Шест цяло и девет – потвърди Брадшоу. – На сто и деветдесет километра на север-северозапад от Аделаида. Точно на датата, която бе обещал Теро. Най-големият трус от години насам.
– Но тук няма разломни линии – върна се Кърт към знанията си по геология. – Австралия се намира в средата на плоча, а не на границата между две плочи като Калифорния или Япония.
– И на мен така ми казаха – отговори Брадшоу. – Теро настоява, че може да промени това. Че когато приключи, Австралия ще бъде разцепена на две и там, където в момента има една плоча, ще има две по-малки.
Умът на Кърт запрепуска. „Наистина ли е възможно?”
– Възможно ли е да е съвпадение? – попита той. – Случайно предположение, което просто се е оказало вярно? Или пък да е предположение въз основата на някакво създадено от него сензорно устройство?
Брадшоу вдигна рамене.
– Дори и Хейли не е сигурна. Но не можем да стоим и да чакаме да разберем.
„Не – помисли си Кърт. – Няма начин да стоите и да чакате. Не и когато си имате работа с луд, който търси поетично отмъщение и е загубил всичко важно в живота си.”
– Хейли защо е още замесена? – попита той. – Тя не е агент. Онази вечер звучеше така, сякаш ще изпадне в нервна криза. Защо я карате тя да се среща с тези куриери?
Брадшоу въздъхна.
– Казах ти, че имаме информатор – неизвестен човек от организацията на Теро, който ни подава информация. Той или тя се свърза с Хейли съвсем ненадейно скоро след пристигането на първата заплаха. Който и да е този човек от кръга на Теро, той или тя е готов да работи с нас само ако Хейли е посредникът.
Кърт разбираше дилемата на Брадшоу.
– Тя е смела жена – каза той, – по-смела, отколкото е добре за нея. Трябва да я вкарате в някоя програма за защита някъде в Австралия.
– Няма програма, която може да я защити от това, което се кани да направи Теро. Не и тук. И тъй като тя отказва да пътува, това ограничава възможностите ни. Освен това иска да продължи да ни помага. А ако се нагърбите с тази операция, ще имате нужда от нея. Тя е единствената, която наистина разбира с какво си имаме работа.
Кърт виждаше, че Брадшоу е прав, но идеята не му харесваше. На цивилните, които се забъркваха в такива каши, често им се случваха лоши неща.
Брадшоу посочи към запечатан кафяв плик на бюрото. В него като че ли имаше дебела папка.
– Това е всичко, което знаем. Прочети го, говори с твоите хора и веднага щом можеш, ми съобщи решението си. Така или иначе, билетите за ръгби са ти осигурени.
Кърт се усмихна. Брадшоу беше добра душа – корав като желязо, потискаше болката, за да предаде щафетата, и въпреки гадостта на ситуацията не губеше чувството си за хумор. Кърт реши, че заслужава още малко успокоителни, за да отпътува за известно време в страната на сънищата. Тази мисъл му напомни за една друга загадка.
– Какво се случи там, в пустошта? – попита той. – Как успяха да ви изненадат онези типове?
Брадшоу поклати глава.
– В един момент се канех да се свържа по радиото. Следващото, което си спомням, е, че лежа на земята, а някой стреля.
– Видя ли някакъв проблясък?
Брадшоу се поколеба.
– Като стъкло, което отразява слънчевата светлина? – продължи Кърт.
– Да – каза бавно Брадшоу. – Да, мисля, че видях.
Кърт кимна. Не, че беше по-близо до някакъв отговор, но беше сигурен, че каквото и да се е случило с Брадшоу, се е случило и с Джо. Може би Теро разполагаше с повече от едно оръжие.