Той взе папката и стана.
– Ще изпратя сестрата – обеща той.
– Ще почивам по-спокойно, ако знам, че си поел случая – изсумтя шефът на АССР.
– Тогава ще ти съобщя веднага щом разбера.
1 АЕЦ “Три Майл Айлънд“ се намира в близост до гр. Харисбърг, щат Пенсилвания, САЩ. На 28 март 1979 г. аварира втори енергоблок на централата, при което се изпускат количества радиоактивни газове в атмосферата и радиоактивен йод в околната среда. Това е най-сериозният инцидент в ядрената енергетика в историята на САЩ и една от трите най-тежки катастрофи с АЕЦ в света, наред с тези в Чернобил, дн. Украйна (1986 г.) и Фукушима, Япония (2011 г.). – Бел. ред.
ГЛАВА 14
Вашингтон, окръг Колумбия, 22.00 часа
Под меката светлина на старинните полилеи тълпа от посланици, конгресмени и правителствени служители се беше събрала в Източната зала на Белия дом. Говореха тихо под приглушения акомпанимент на позлатеното пиано „Стейнуей”, което красеше стаята.
В края на официалната вечеря в чест на министър-председателя на Индия присъстващите имаха възможност да поговорят и да обсъдят различни идеи, необременени от ограниченията на официалните постове, които заемаха. Казваха, че след края на работния ден се върши повече работа, отколкото по време на всички официални срещи, преговори и внимателно организирани медиации на всички правителства по света.
Дърк Пит не се съмняваше в това.
Докато се движеше през стаята, дочуваше как се приключват сделки, как се обсъжда оставянето на място за маневриране при подписването на различни договори и как се говори за хиляди други неща. Като директор на НАМПД самият той бе използвал подобни поводи, за да прошепне някоя дума в подходящото ухо. Днес обаче присъстваше главно, за да направи услуга на стар приятел.
Висок и як, с грубоватата привлекателност на човек, който прекарва много време на открито, Пит бе човек на действието, както и решителен ръководител, който проявява върховно спокойствие дори сред най-страховития хаос. Ако някъде в коридора станеше експлозия и останалите хукнеха към изхода, Дърк Пит спокойно щеше да прецени ситуацията, да си допие питието, а после да намери най-близкия пожарогасител.
С тази нагласа той се движеше бавно из стаята и се оглеждаше за единствената потенциално взривоопасна точка, която очакваше да види тази вечер: своя добър приятел Джеймс Сандекър, бившия директор на НАМПД и настоящ вицепрезидент на Съединените щати.
Откри го, застанал гордо в най-далечния край на тълпата.
Червената коса на Сандекър вече беше отчасти посивяла, но боксьорската му фигура все още бе стегната и гъвкава. Стоеше, преплел ръце зад гърба си – очевидно за да обезкуражи всеки, който би проявил желание да ги стисне. Тази поза, както и намръщеното му лице изглеждаха достатъчни, за да предупредят по-голямата част от този наплив от неискрени хора да стои настрана.
По-голямата част, но не всички.
– Колко сенатори трябват, за да завият една крушка? – попита набит червендалест конгресмен между две глътки уиски с лед.
Дърк Пит наблюдаваше развеселен разговора. Прецени, че шансовете за нецензурен отговор са около петдесет на петдесет. При други обстоятелства щяха да са и по-високи, но все пак се намираха в Белия дом.
– Колко? – попита грубо вицепрезидентът.
Конгресменът се разсмя предварително на собствената си шега.
– Никой не знае, но ако искате, можем да организираме специално подбрана комисия, да проучим въпроса и да ви съобщим отговора след година-две.
Сандекър се усмихна бегло, но почти веднага след това се намръщи.
– Интересно – каза той, без да допринесе с нищо повече за разговора.
Смехът на конгресмена стана по-тих, а после изведнъж секна. Той изглеждаше едновременно объркан и притеснен от отговора на Сандекър. Отново отпи от чашата си, махна любезно с ръка и се отдалечи, като един-два пъти погледна назад с озадачено изражение.
– Според мен омекваш – подкачи го Пит и се спря до вицепрезидента. – Фактът, че не го халоса, е доказателство за това.
В този миг прозвуча пискливо бибиткане на мобилен телефон.
– Твоят или моят? – попита Сандекър.
Пит вече посягаше към телефона си.
– Мисля, че моят.
Извади телефона от джоба си и въведе код. Екранът блесна от изписаните думи „СЪОБЩЕНИЕ ПРИОРИТЕТ 1”.
Сандекър изгледа приятеля си със сериозно изражение.
– Спомням си дните преди мобилните и пейджърите – подхвана той, – когато някой нещастник наистина трябваше да тича така, сякаш го гони самият дявол, за да съобщи някоя лоша новина.