– Времената се менят – отвърна Пит, докато чакаше да се свали съобщението.
– Но не към по-добро – продължи Сандекър. – Да убиеш вестоносеца не е и наполовина толкова приятно, когато вестоносецът е само скапана машина. Какво става?
– Кърт се е забъркал в нещо нелегално.
Лицето на Сандекър се озари от дяволита усмивка.
– Чух, че здравата е потрошил Операта – сподели той, като едва потискаше смеха си.
– Кое му е смешното? – осведоми се мрачно Пит.
– Те са като внуците – обясни Сандекър. – Връщат ти за всички дивотии, които ми поднасяхте с Ал. Като си помисля колко неща само съм бил принуден да изглаждам или да замитам под килима…
Отново се засмя и поклати глава.
– Нали знаеш, че данъчните още искат да обложат оня месершмит, дето го върна от Германия.
Пит го прониза с поглед.
– Като се има предвид колко пари съм вложил в него, това нещо и бездруго е повече пасив, отколкото актив.
Отговорът излезе от устните му почти несъзнателно – той вече не следеше внимателно разговора. Зачете текста в същия момент, в който софтуерът за сигурност на телефона му го дешифрира. Ако събеседникът му беше някой друг, може би нямаше да издаде чувствата си. Но тъй като Сандекър беше един от най-старите му приятели, това нямаше значение.
– Станало е нещо – предположи вицепрезидентът.
– Девет членове на АССР са били убити от засада. Изглежда, Кърт и Джо са се озовали там точно в този момент и са успели да спасят други двама и някакъв учен. Кърт иска да говорим сателитно, но на променена честота. Казва, че е във военновъздушната база в Алис Спрингс.
– Алис Спрингс? – учуди се Сандекър. – Интересно!
Пит вдигна глава.
– Интересно, като шегата на сенатора? Или наистина интересно?
– Наистина интересно – отговори Сандекър, макар че не уточни.
Дърк пъхна телефона в джоба си.
– Предполагам, че някъде в тази сграда имате стая, от която мога да говоря с Кърт?
– Стаята за спешни ситуации е на твое разположение – отговори Сандекър, извади телефона си и мигновено написа бърз текст. – Ще накарам екипа по комуникациите да я подготви. Когато стигнем там, лампите ще са светнати, а кафето – горещо.
– Ние ли?
– Не мога да те оставя да се скиташ из Белия дом без придружител – обясни Сандекър, сякаш Пит беше част от туристическа група или нещо подобно. – А освен това ми трябва извинение да се разкарам оттук, преди да цапардосам някого и да накърня репутацията си.
Двайсет минути по-късно Пит и Сандекър се озоваха в една сравнително малка част на стаята за спешни ситуации – не по-голяма от средностатистически хол. На едната стена бяха монтирани един голям и три по-малки монитора. Два реда удобни столове допълваха обзавеждането. Като цяло помещението създаваше впечатление за домашен киносалон в дом на човек от висшата класа.
Точно както беше обещал Сандекър, ги очакваше готова кана от най-хубавото кафе, което бе опитвал Пит. Той отпи от него, докато един техник от екипа по комуникациите довършваше приготовленията. После човекът излезе.
Пит седна в центъра на първия ред, а Сандекър се настани до него.
Само след секунди засякоха входящ сигнал и на екрана се появи покритото с набола четина лице на Кърт Остин.
– Двупосочна връзка установена – обади се гласът на техника по интеркома. – Вие можете да ги виждате и чувате, те могат да ви виждат и чуват.
– Благодаря, Оливър – каза вицепрезидентът.
На екрана Остин се поизправи.
– Господин вицепрезидент? – каза той. – Не очаквах да ви видя във връзка с този случай.
– Ако знаеше, щеше ли да се обръснеш?
– Ако ми бяха дали нещо по-остро от ножче за мазане на масло, категорично да.
По лицето на Сандекър премина бърза усмивка.
– Не се тревожи. Между другото, добрите хора от Пикет Айлънд ти изпращат поздрави. Неотдавна положиха клетва като американски граждани. Като цяло решиха да запазят острова в сегашния му вид, с едно паметно изключение. Преименуваха заливчето, където са те открили. Сега се казва Заливът на Остин.
– Звучи страхотно – отвърна Кърт. – Надявам се да оцелея достатъчно дълго, за да го видя пак.
Сега заговори Пит:
– Замина на почивка преди няма и седмица, Кърт. До момента успя да унищожиш световноизвестна забележителност, да забъркаш себе си и Джо Дзавала в дела на австралийската национална сигурност и очевидно си успял да вкараш и двама ви в болница. Представата ти за развлечение започва да ме плаши.
– Не трябваше да замесвам Джо – призна Кърт.