Той се обърна към Сандекър:
– Тези твои неутрино детектори случайно да съдържат компонент за засичане на посоката?
– Донякъде – призна Сандекър, – но не е съвсем точен, ако това ти е идеята.
Мозъкът на Дърк вече работеше на пълни обороти.
– Случайно да можем да ги настроим така, че да търсят тези вълни? В случай че приятелите ни направят точно това, което предполага Кърт, но сензорът, който конструира ученият, приятелката на Кърт, не ги прихване?
– Каква ти е идеята?
– Дори да е само най-общ вектор за посока, ако три станции получат сигнал, това означава, че би трябвало да можем да направим съпоставяне и да използваме триангулация. Това ще ни помогне да стесним целевата зона.
Сандекър се ухили.
– Ще видя какво мога да направя.
ГЛАВА 15
Корабът на НАМПД „Джемини”1
Индийският океан,
140 мили западно от остров Рождество
Корабът на НАМПД „Джемини” беше петдесетметров бързоходен съд. В профил приличаше на солидна яхта, по-широка и по-тежка от обичайното, предназначена да превозва каква ли не апаратура, дистанционно управляеми устройства и екип от учени.
В момента „Джемини” се движеше на запад, тъй като екипът тестваше нов вид сонарно устройство, предназначено да прониква през морското дъно.
Стиснал в ръката си уоки-токи, Пол Траут застана в най-предната част на носа, наведе се над парапета и впери поглед надолу. От едната страна на корпуса, малко по-назад от мястото, където носът на кораба се врязваше във водата, стърчеше трийсет и три сантиметров триъгълен фланец, който заедно с този на левия борд придаваше на носа на кораба странна форма, като глава на скат2 и затова екипажът го беше кръстил Морската лисица3.
Може би името беше удачно. Също като съименницата си, Морската лисица оглеждаше морското дъно дълбоко под кораба и търсеше предмети, скрити под трупан цяла вечност утаечен пласт.
Надяваха се с Морската лисица да направят голям скок в откривнето и разработването на подводни ресурси. Но най-напред трябваше да започне да работи, което до момента се бе случвало само няколко пъти и то съвсем произволно.
Пол натисна бутона за говорене на радиото.
– Фланецът сгънат и застопорен. Лостовете за захващане обезопасени, индикаторите за подравняване подравнени. Визуално Морската лисица е на правилното място.
– Добре, Пол – чу се женски глас по радиото. – Все още получаваме странен сигнал от процесора.
Гласът принадлежеше на Гамей Траут, съпругата на Пол. Тя се намираше в информационния център на „Джемини” и следеше потока от данни от камбаноподобния корпус на Морската лисица.
Пол предпочиташе да е отвън на палубата, отчасти защото информационният център беше тесен, а той беше висок над два метра, но също така и защото мисълта да се намира на мисия в морето, а да прекара по-голяма част от времето си в тъмна стая, заобиколен от компютри, му се струваше върхът на абсурда.
– Виждаш ли някакви делфини? – попита Гамей.
– Делфини ли?
– Докато провеждахме един тест, видяхме делфини, които плуваха до нас. Изглеждаха много заинтригувани от Морската лисица. Едва не я взривиха с песента си – звучаха почти като звуците, по които се ориентира тя.
Пол провери от двете страни на кораба.
– Няма делфини, няма и китове-лоцмани.
Последва продължителна пауза. Пол предположи, че Гамей изпълнява някакъв диагностичен протокол или нещо подобно. Отдели един миг, за да се протегне и да се възхити на синьото небе, на прохладния вятър и на топлото слънце.
Тишината продължи и той реши да рискува и да подкани Гамей да побърза.
– Всичко наред ли е?
Не последва отговор и Пол си представи как компютрите се сриват и всички в контролната зала сипят какви ли не проклятия. За миг беше още по-доволен, че не е там долу.
Една фигура се появи до капитанския мостик на „Джемини” и заслиза по стълбите към главната палуба. Пол се обърна.
Когато Гамей се приближи, той й се усмихна. Метър и седемдесет и пет, тя беше сравнително висока за жена, но с пропорции, които не я правеха да изглежда нито слаба, нито кльощава, както се случваше с много високи жени. Когато се наложеше, изглеждаше ослепително. Сега беше облечена като останалите от екипа – в сивокафяв панталон и тениска с копчета и остра якичка с логото на НАМПД. Тъмночервената й коса беше прибрана на гладка опашка под кепе с логото на НАМПД, на което със златни букви пишеше „ДЖЕМИНИ”. Тя се усмихна на Пол и сините й очи проблеснаха закачливо.