Выбрать главу

– Да не си решила да се поразтъпчеш заедно с мен? – попита той и в гласа му се появи отчетлив акцент от Ню Хампшир.

– Всъщност – каза тя, – дойдох да ти съобщя, че има лоши новини. Трябва да си вдигнем чукалата и да поемем на юг.

– На юг? Защо? Сигурен съм, че ще успееш да свържеш Лисицата с интернет.

– Не е Лисицата – обясни тя. – Получихме нови заповеди.

Пол усети, че корабът започва да обръща наляво.

– И пристъпваме към изпълнение, без да губим време?

– Дърк иска да помогнем на Кърт и Джо с нещо, което нарече „проект от решаващо значение”.

– Доколкото знам, Кърт и Джо са във ваканция – напомни й Пол. – Този проект включва ли плащане на гаранции или необходимостта да ги измъкнем тайно от някоя държава?

– Нали го знаеш Дърк – отвърна Гамей и обви ръка около кръста на съпруга си. – Той не е от бъбривите. Каза, че ще разберем повече, когато пристигнем на мястото.

Пол усети как се изпълва с дълбоки подозрения. Не само думите на Гамей, но и това, че „Джемини” увеличава скоростта си, го изпълваха с тревога.

– Къде точно отиваме?

Гамей поклати глава.

– Знам само това, което ми каза Дърк: по-добре да се приготвим за студено време.

– Затова си излязла – разбра Пол.

– Реших, че ще е най-добре да се насладя на слънцето, докато още мога.

Пол и Гамей често работеха заедно с Кърт и Джо. И в повечето от тези случаи, щом приключението веднъж набереше скорост, неприятните изненади не закъсняваха. Ако нещата следваха установената традиция, следващите един-два дни навярно щяха да бъдат последната им възможност да се поотпуснат за доста дълго време напред.

– Е, ще се поразходим ли? – попита Пол.

– С удоволствие – отговори Гамей.

1 „Близнаци” – Б. пр.

2 Голяма морска риба – Б. пр.

3 Скатоподобна риба – Б. пр.

ГЛАВА 16

Източен Сибир, 17.00 часа

Над тревистите равнини на Камчатка се спусна мъгла. Покритото с облаци сиво небе закриваше планинските върхове и заплашваше да изсипе над тях дъжд.

– Давай!

Вратите на няколко клетки се отвориха и въздухът се изпълни с пляскане на крила.

Отекнаха три изстрела. Три птици, полетели в различни посоки, паднаха една след друга и перата им се разлетяха във въздуха като вдигнат облак прах.

Застанал сред мъртвите телца, Антон Григорович пъхна в ловджийската пушка нов пълнител. Три изстрела, три убити птици.

Мисълта за невероятното му майсторство го накара да се усмихне. Той остави оръжието и погледна към двамата си помощници – момчета в тийнейджърска възраст, прик­лекнали до кръг от клетки.

– Колко останаха?

– Четири – отговори едното.

– Този път всичките – нареди Григорович.

Момчетата кимнаха и започнаха да подготвят клетките. Сивокрилите птички подскачаха тревожно в капаните.

Григорович стоеше спокойно на мястото си. Бавно наведе глава и затвори очи, като се заслуша за шум от криле.

Висок метър и осемдесет пет, сто и единайсет килог­рама, Григорович беше обут с работен панталон в цвят, който го прикриваше сред арктическата природа. Въпреки че температурите бяха отрицателни, не носеше риза. В мускулестото му тяло нямаше повече от един процент мазнина. Той живееше на диета от почти чисти протеини, изкуствени добавки и хранителни коктейли, разработени за руския олимпийски отбор. Застанал съвсем неподвижно, Антон Григорович приличаше на статуя, изваяна от камък и олицетворяваща представата на някой скулптор за идеалния мъж.

В много отношения Григорович беше в по-добра форма от всеки атлет, защото в режима му бяха включени стероиди, хормони с растежен фактор и други добавки, забранени от спортните организации по цял свят.

И това беше честно. В неговия свят провалът се измерваше не със сребърни медали или с отпадане от състезание. Ако дори за миг се поколебаеше, Григорович щеше да е мъртъв.

– Когато сте готови – каза тихо той.

За миг се възцари тишина. Григорович почувства как момчетата внимателно заемат позиция, като разместват клетките безшумно, за да не му подскажат нищо. Оценяваше факта, че искат да го изпитат. Продължи да стои със затворени очи, равномерен сърдечен ритъм и ясно съзнание. Секундите течаха една след друга, а после се разнесе ненадеен трясък, когато вратите на клетките се отвориха.