— Ясно — заключи Сара. — А нещо за прострелната рана?
— Типична контактна рана от огнестрелно оръжие — намеси се Питър. — Косата изглежда опърлена. Трябва да е било едрокалибрено оръжие.
— Изглежда е калибър 357 — отговори лекарката, — но това е само предположение. Освен това има индикации за изстрел от упор. — Имаше предвид прашинките горящ барут, забили се в кожата по краищата на раната, които говореха, че е стреляно от близко разстояние.
Сара изведнъж почувства, че й призлява, но успя да се овладее.
В кухненския бокс симпатичен млад негър, облечен в двуреден син блейзър, внос от Италия, и нагизден с шарена вратовръзка, ловко прибра празна кутия от бира в хартиен плик за веществени доказателства. Това бе партньорът на Питър, сержант Тиодор Уилямс, безспорно най-добре облеченият полицай в целия екип. Беше няколко години по-млад от Питър и очевидно по-добър в разследването на убийства.
До кухненската масичка с пластмасов плот се бе изправил техник от отдела за латентни отпечатъци — възрастен чернокож с отпуснати рамене — и деликатно нанасяше с фина четка праха, който техниците наричаха помежду си „самодивски прах“, върху бутилка „Бейлиз айриш крийм“. После сне отпечатък от бутилката върху чиста прозрачна пластмасова лепенка „Сирчи“.
— Е, кой ще налети да убива момиче на повикване? — попита Питър. — Клиент?
— Съмнявам се — отговори Сара. — Казвала ми е, че работи само на повикване по телефона и най-често използва хотелски стаи.
— Да, но тези огледала… — със съмнение започна той.
Тя въздъхна.
— Кой би могъл да знае? Все пак е имала и личен живот. Но полов живот извън работата…? Не знам! Много от тези момичета мразят секса. А какво намерихте в малкото й черно бележниче?
— Нищо. Бележник за срещи и толкова. Освен това намерихме чантичка, портфейл, цигари. Цял арсенал от средства за гримиране в банята. Валиум и няколко таблетки стимуланти. „Порт-а-принт“.
— Какво?
— „Порт-а-принт“. Едно от онези приспособления, които използват в универсалните магазини, за да снемат отпечатък от кредитната карта на клиента, сещаш ли се? Мен ако питаш, тя е била в състояние да приема заплащане с „Виза“, „Мастер Кард“ или „Дискавър“.
— Повечето момичета на повикване го правят. Макар че все още продължават да предпочитат разплащане в наличност.
— Ама представяш ли си колко неприятно е да оставиш жена си да оправи сметките и тя да се натъкне в изпратения от банката баланс по „Дискавър“, че си плащал да ти духат?
— И затова ти предпочиташе да плащаш в налични, нали?
— Права си — невъзмутимо отговори Питър.
6.
Друг техник от „Латентни отпечатъци“ седеше на пода в тъмната баня, сложил глупаво изглеждащи оранжеви очила. Призрачната оранжева светлина в тясното помещение излизаше от тежка компактна кутия с надпис „Полилайт“, боядисана в сиво и синьо и свързана с гъвкава метализирана тръба, която можеше да излъчва светлина в различни цветови нюанси: бяла, червена, жълта, оранжева. Насочен под ъгъл спрямо изследваната повърхност, лъчът позволяваше да се откриват полузаличени отпечатъци.
— Нещо? — попита Сара.
Техникът изненадано трепна и отговори:
— О… Не… поне засега. — После се изправи и включи нормалното осветление.
Сара се огледа и видя още огледала: едно на вратичката на аптечката над умивалника и второ, поставено малко странно ниско и точно срещу тоалетната чиния. Изглеждаше ново и бе монтирано доста несръчно. И двете огледала бяха покрити с тънък слой фин прах и вулканична пепел, използвани за снемане на отпечатъци. На няколко места върху сивия прах имаше нанесени петна от „Ред Уоп“ — друг прах, към който се прибягваше при нужда да се фиксират детайлите в неясен отпечатък.
Техникът започна да обработва част от едното огледало.
— Мисля, че малко препарат за прозорци ще свърши по-добра работа — подхвърли тя.
Техникът объркано я погледна не схванал шегата, но в същия момент на прага на банята избумтя познат глас:
— Това ли е знаменитата двайсет хиляди доларова тежест за затискане на документи, за която не престават да ми говорят?
— Това е, сър — малко дръзко отговори техникът и потупа лампата „Полилайт“ като стар приятел.
— О, и отново госпожа Кехил. Е, можем ли да направим още нещо за вас? — Тонът му беше искрен, но грубото му червено лице не издаваше особено желание за помощ.