Джаред беше живо момче с будно въображение, може би понякога подвластен на настроения, но крайно интелигентен. Напоследък страстно се интересуваше от бейзбол и Сара се опасяваше, че това е отчаян опит да спечели по този начин одобрението на баща си. Но колкото и умен да бе Джаред и колкото и развита да бе интуицията му, той не бе осъзнал, че колкото и да се напъва, това никога няма да бъде достатъчно за баща му. Той имаше нужда от баща, но в лицето на Питър никога нямаше да намери такъв и колкото по-бързо го разбереше, толкова по-добре щеше да бъде за него.
Сара си спомни как преди около месец Джаред се бе прибрал една събота разплакан и видимо насинен. Едното му око направо беше затворено. Сара ахна и изтича на улицата, за да спре Питър, който се опитваше да се измъкне в раздрънкания си „АМС Пейсър“.
— Какво си му направил, по дяволите? — изкрещя тя.
— Оо, я по-спокойно! — отвърна той. — Замахнах към него с ляво кроше, но той забрави да се наведе и толкова. Опитвах се да му покажа, че човек трябва да блокира ударите с лакти.
— Значи „забравил да се наведе“, така ли? Питър, та той е дете!
— Джери трябва да се научи да получава цицини. Това е добре за него. — За Питър Джаред винаги беше „Джери“ или „малкия приятел“.
— Повече не смей да постъпваш така с него! — заяви му тя.
— Не ме учи какво не мога да правя с моя син! — сопна й се Питър. — По-добре помисли какво правиш ти с него! Водиш го на уроци по пиано и писане на поезия. Боже Господи! Да не се опитваш да отгледаш педераст?
Микровълновата фурна издаде мелодичен сигнал и след малко настойчиво го повтори. Млякото бе кипнало и се бе разляло. Сара го избърса с кърпата, махна каймака с лъжица и си сипа малко кленов сироп.
После избра тиха камерна музика (Бетховеновите триа за пиано, които заедно с тези на Шуберт пускаше по-често от всичко останало — нещо, заради което Питър не бе пропускал случай да й се подиграе) и се отпусна в креслото.
Замисли се за Валери. Санторо, не както я бе видяла мъртва, а такава, каквато я помнеше — жизнена и красива — и в съзнанието й изплува споменът за последния път, когато се бяха срещнали. Тя пак бе отворила дума за „излизане от бизнеса“ — тема, която често подхващаше напоследък — и за намерението да си намери „престижна“ работа. Беше започнала да иска все повече и повече пари с оправданието, че възнамерява да „спусне завесата“. Явно съзнаваше, че наближава края на кариерата си като момиче на повикване и че парите, които изкарва, вече не са същите.
Валери Санторо, лека й пръст, беше от онези жени, които вярват, че някой ден ще си намерят своето „татенце“, своя билет за нормалния живот. Макар да презираше парите на Чичо Сам, в същото време тя най-отчаяно се стараеше да докопа колкото може повече от тях.
Сара, от своя страна, бе намерила своя билет за живота. Добрият информатор винаги подпомага кариерата на агента, но информатор като Вал, с достъпа си до силните на деня, до знаменитостите и до мафиотите, направо нямаше цена.
И ето че скъпоценният расов кон, победител от толкова състезания, бе намерил смъртта си, но нещо в тази смърт не беше наред. Вярно, че проститутките бяха по-застрашени да намерят края си чрез насилие, отколкото добропорядъчните членове на обществото. Но обстоятелствата с нищо не говореха, че тя е умряла при изпълнение на по-особените си „служебни задължения“. Изглеждаше крайно невероятно да е станала жертва на спречкване за пари.
Сумата, която беше скрила във фалшивата аптечка — почти пет хиляди долара в половинки от банкноти по петдесет — подсказваше доста настойчиво, че Валери е свършила някаква работа за някого.
Но кой можеше да бъде той? Ако има връзка с мафията, защо тогава е оставил парите в апартамента й? Не беше ли логично да се предположи, че убиецът е знаел за тях и е щял да ги прибере? А ако бе станала жертва на елементи на организираната престъпност, случайно открили, че тя информира ФБР, тогава откъде бяха дошли тези пари? И изобщо била ли е убита като информатор?
В обикновените случаи ФБР не се занимава с убийства, но когато убитият е информатор, случаят е по-особен.
Питър не я беше повикал само за да идентифицира тялото, а още по-малко бе способен да го стори от добрина. Причината бе по-проста: информаторите не са единствените, които се занимават с търговия на информация. Ако Питър искаше да получи достъп до базата данни на ФБР, трябваше да предложи нещо в замяна: „Ролодекса“ и бележника с адреси. Да, той щеше да се съгласи на сделка, нямаше къде да върви.