Човекът с каската тромаво мина през вратата.
Сара затаи дъх и установи, че се моли наум.
Суарес й обясни:
— Там всичко е изгоряло, но импулсният генератор не може да унищожи механичен взривател, така че Том ще отиде да провери.
Том се приближи до взривното устройство, пристъпвайки бавно, така че не усети как кракът му докосва обтегнатата, почти невидима жица. Той разгъна плосък жълт екран, сложи го зад кутийката и насочи към нея малък цилиндричен предмет.
Суарес продължи да обяснява:
— Това е СВ2 екран, който флуоресцира под въздействието на рентгенови лъчи. Сега той използва миниатюрен флуороскоп, за да облъчи онова нещо с рентгенови лъчи, така че да разгледа неговата рентгенова снимка на екрана. Много добре знае какво да търси — на първо място някакво отклонение от устройството, което ни изпратихте.
— Изглежда чисто — извика Том.
— Чисто е — изрева на свой ред Суарес към останалите членове на екипа.
Том отвори кутийката и погледна в нея. Всичките интегрални схеми на електронната схема бяха изгорели.
Бомбата беше обезвредена.
В този момент нещо привлече вниманието му, някакво проблясване, и той усети стомахът му спазматично да се свива.
Голям механичен хронометър. Голям, стар, кръгъл хронометър, който на всичко отгоре изглеждаше модифициран. Дългата секундна стрелка прескачаше от деление на деление с нормална скорост, но на изпадналия в паника Том му се струваше, че тя бясно се носи напред.
От часовника излизаха две жички и отиваха в един от сандъците.
Той рязко се извърна и моментално забеляза жицата, която бе докоснал при приближаването си към бомбата. Нелепа система, използвана от командосите в джунглата. Точно от вида, на който никакви електромагнитни импулси не могат да сторят нищо.
Секундната стрелка обикаляше циферблата, насочвайки се към стоманения щифт, с който щеше да направи контакт. Обикновен механичен таймер за 60-секунден интервал. Оставаха по-малко от трийсет секунди.
Зад гърба на Том някой извика:
— Какво става?
— Назад! — дрезгаво изкрещя Том. — Не е обезвредена!
Най-простата възможна адска машина! Естествено, във взривателя, който бяха анализирали, нямаше нищо такова. Бауман в никакъв случай не беше човек, който би се доверил изцяло някому, даже не и на онзи, който бе изработил сложния взривател. Затова го бе дублирал със своя система.
Две скапани жички!
Можеше ли да ги среже?
Ами ако някъде вътре имаше от онези електрически схеми, които затварят контакт при прекъсване на външната верига? Тогава бомбата щеше да експлодира!
Пръстите на Том се разтрепериха.
Да ги среже или не?
Две жички.
Оставаха по-малко от десет секунди.
Не. Онези електрически схеми имат нужда от три жици.
Пет секунди преди стрелката да докосне щифта…
Той ги сряза.
Примигна, напрягайки тяло, сякаш това би му помогнало.
Секунда… две… три…
Нищо.
Том бавно издиша и усети, че по бузите му се стичат парещи сълзи.
Бомбата наистина беше „мъртва“. Той се обърна и с изкуствено спокоен глас докладва:
— Взривното устройство е обезвредено.
Суарес клекна на пода, изпитал неимоверно облекчение. Сара се облегна на рамката на вратата, неспособна да повярва, че всичко е свършило. Очите й се напълниха със сълзи.
— Устройството е обезвредено — извика навън Суарес.
И тогава уоки-токито на Сара изпращя.
— Кехил, Кехил, Рот е.
— Рот, тук е Кехил — отговори тя. — Приемам.
— Засякохме твоя човек.
95.
Докато насочваше хеликоптера си встрани от предписания въздушен коридор, Дан Хамънд чу в слушалките:
— Хеликоптер три-две-едно-три, отклонявате се на север от предписания ви маршрут. Хеликоптер три-две-едно-три, от…
Хамънд щракна ключа в положение „Предава“:
— Аз… имам… проблем… — опита се да каже той, както предварително бе решил.
Но диспечерът го прекъсна:
— Хеликоптер три-две-едно-три, зоната, в която току-що навлязохте, е обявена забранена за достъп.
Забранена? Това пък какво беше? Хамънд за момент се обърка. Кой, по дяволите, би могъл да очаква подобно нещо? Защо ще е забранена тази зона?