И отново щракна ключа на радиостанцията, за да попита.
96.
Тя стигна по стълбището до двайсетия етаж на сградата, изкачи се по тясната желязна стълба, извеждаща на покрива, и излезе на открито под сивото небе на късния следобед. Въздухът беше влажен. Спря да си поеме дъх. Зад нея на стълбичката чакаха няколко полицаи, дошли на помощ. От двете страни се издигаха много по-високи сгради. От улицата долу достигаше шум от викове, сирени и клаксони.
Веднага съзря двата застанали един до друг силуета. Не различаваше лицата им, но не беше необходимо — позна ги.
Джаред. Беше със запушена уста и с белезници. Тънките му китки бяха стегнати в стоманения пръстен само на единия белезник. Другият край бе заключен към правоъгълен предмет, нещо, в което Сара изведнъж позна пластмасовата кутия, в която синът й си носеше обяда от къщи. Погледна отново, този път по-внимателно, защото нещо не й бе ясно. Правилно ли виждаха очите й?
Измамно мекият му глас я изпълни с ужас:
— Сара — проговори Бауман с отвратителна нежност, — не искам да сторя нищо лошо на Джаред, но ще го направя, ако бъда оставен без избор. Само от теб зависи това да не се случи.
— Бомбата ти е обезвредена — каза тя в отговор, все още леко задъхана. — Просто е безсмислено да продължаваш. — И тя пристъпи няколко крачки напред, за да даде възможност разговорът им да бъде предаден по включеното й уоки-токи.
— Не се приближавай повече, ако обичаш. Предполагам се досещаш, че бих предпочел да се махна оттук, вместо да остана. Така че двамата с теб сега ще сключим сделка. — Беше странно: сега той говореше с акцент и гласът му бе съвсем различен.
— Какво искаш? — попита го тя, отвратена от мисълта, че се налага да преговаря с това чудовище.
— Само след няколко минути ще съм напуснал тази сграда. Ще взема Джаред с мен.
— Какво означава това? — Беше изморена, дори костите я боляха, и не искаше да повярва на ушите си. Едва сега можа да види лицето на Джаред. Очите му бяха широко отворени от уплаха и той стоеше, без да помръдва, сякаш замръзнал.
— Само за първата част от моето пътуване. Колкото да си гарантирам безпрепятствено изтегляне. Пътническа застраховка, така да се каже. Обещавам ти, че на Джаред няма да се случи нищо, стига да ми сътрудничиш.
— Обещаваш ли?
— Просто няма причина да наранявам сина ти. Всъщност аз доста го обичам.
Постепенно в нея бе настъпила някаква промяна, някаква студенина, странна сплав от омраза, решимост и горещо желание да опази сина си и това я накара да забрави за страха.
— Защо не вземеш мен вместо него? — предложи тя и направи още една крачка напред.
— Моля те, Сара — спря я Бауман. — Заради Джаред остани там, където си. И ме изслушай внимателно. Не бих желал ти или някой от хората ти да допуснете грешка. Първо, трябва да направя телефонно обаждане. — Бауман извади от джоба си клетъчен телефон, разгъна го и набра номер. Вслуша се за няколко секунди в слушалката, после донабра още няколко цифри. — Такаа… — каза той. — Благодаря ти за телефона, Джаред. Сега бомбата е задействана. — Той прибра клетъчния телефон и вдигна пред погледа на Сара малък предмет, който й беше трудно да различи. — Това е едно много интересно устройство, наричано „ключ на смъртта“. Сигурен съм, че знаеш как работи. Бутонът е свързан с малък радиопредавател и сигнал-генератор, който излъчва непрекъсната честота. Прави го дори в този момент. Предавателят е маломощен, излъчва някакъв си един миливат. Става за използване само в обсега на пряката видимост. Докато държа бутона натиснат, сигналът се излъчва. Пусна ли си пръста, предавателят престава да излъчва.
— Какво искаш да кажеш? — попита тя, макар да се досещаше. Гласът й издайнически трепереше.
— В кутията за обяд на Джаред има малко експлозивно устройство — половин блокче С-4, свързано към капсул-детонатор, който от своя страна е свързан последователно с модифициран пейджър. Току-що позвъних на пейджъра и с това отворих едно реле. Сега има едно-единствено нещо, което пречи на бомбата да избухне — сигналът, който моят предавател излъчва. Нормално затвореното реле е свързано към миниатюрен радиоприемник, програмиран да приема само една честота. Докато приемникът „чува“ сигнала — подчертавам, непрекъснато излъчвания сигнал — ключът стои отворен, така че всичко е наред. Но ако сигналът спре или бъде макар и за малко прекъснат, релето се затваря и осъществява верига между батерията и капсул-детонатора, взривявайки блокчето С-4. И Джаред… изчезва. Половин фунт С-4, не повече, но напълно достатъчно, за да го превърне в мъгла.