— Правиш голяма грешка — каза Бауман на Рот и пусна лоста на комбинираното управление. — Това дете носи бомба.
— Знам за бомбата — уведоми го Рот. — Не се ли сещаш, че иначе досега да съм те очистил?
Бауман се усмихна, но усмивката му бе леденостудена. Той бързо се пресегна и изтегли револвера от пристегнатия към глезена му кобур, скочи от седалката, извъртя се с лице към полицая и се прицели в него. Дързост, характерна за командос.
— Сега ще слезеш ли от хеликоптера, или предпочиташ да умреш?
Двамата напрегнато се гледаха в очите.
— За мен тази ситуация е патова — проговори Рот. — Струва ми се, че имам по-добра идея. По-добра и за двама ни. Ти пускаш детето, а аз идвам с теб вместо него. Така Сара си получава сина, а ти оставаш със заложник.
— Ами ако не се съглася с това? — попита Бауман.
— Тогава всички хвръкваме във въздуха. На мен специално не ми пука. Честно ще ти кажа, от известно време ми минава мисълта да свърша със себе си.
— Ами ако се разбере, че полицай от нюйоркската полиция е станал причина за смъртта на едно дете?
Рот сви рамене.
— Че кой ще разбере нещо? Нали ти си направил бомбата. Пусни детето да си върви.
— Благодаря, но ще се въздържа — отговори Бауман. — Честно казано, детето е много по-ценен заложник. А и не бих искал да научавам на какви номера си способен.
— Виж — каза Рот, — ние не говорим за някакъв си заложник. Става дума за дете, към което, доколкото разбрах, не си съвсем безразличен. Сигурен съм, че не искаш да ти тежи на съвестта.
— Повярвай — отговори Бауман, — не искам да падне нито косъм от главата на това дете. Ако му се случи нещо, виновен ще си само ти.
Рот обмисли следващите си думи няколко секунди, които в напрегнатата тишина се проточиха като цяла вечност.
— Добре — въздъхна той. — В такъв случай ще ти разкажа какво направихме през последните няколко минути. Предполагам знаеш, че тук са дошли група момчета от Противоядрената група, и ако изобщо си такъв професионалист, за какъвто те смятат, сигурно ти е известно, че те са най-добрите в занаята. Докато двамата със Сара си бъбрихте, нейното уоки-токи беше отворено и момчетата чуха всичко. Изслушаха крайно внимателно твоето описание на бомбата. Така… та тези момчета носят със себе си една играчка на име спектрален анализатор, която и аз не знам как успя да открие що за сигнал излъчваш, каква е неговата честота и други подобни неща. И както бързо го разбраха, така и бързо направиха предавател, който да излъчва точно същия сигнал на точно същата честота… Дреболия за такива като тях. Аматьорска работа. На генийчетата им трябваха само пет минути, за да се справят. Междувременно пък аз се дотътрих до хеликоптерната площадка на няколко преки оттук и скокнах в хеликоптера. Та искам да ти кажа, че точно в този момент въздухът около нас е бомбардиран от този сигнал, с който така се гордееш. Така че бомбата на Джаред няма да избухне. Мен ако питаш, можеш просто да изхвърлиш този бутон, дето го държиш. Да не ти тежи. Хайде, давай… не се безпокой, няма да гръмне.
— Опитът беше много добър — каза Бауман. — Без малко да ти повярвам.
— А бе ти май не ме разбра — въздъхна Рот. — Хубаво… провери дали ти казвам истината. Хвърли бутона през прозореца.
— Наистина ли искаш да си играеш с живота на детето?
— Ей, я почакай — възкликна Рот, сякаш изведнъж осъзнал нещо. — Не ми вярваш, така ли? Наистина не ми вярваш, а? Тогава ще ти кажа няколко числа, приятелю: ти излъчваш във VHF обхвата на сто четиридесет и седем мегахерца, а сигналът е модулиран с честота седемнайсет цяло и половина килохерца, което, както ме убедиха, било равно на точно седемнайсет хиляди и петстотин периода в секунда.
Този път Бауман не се усмихна. По бузата му бързо се спусна едра капка пот. Значи наистина бяха дублирали неговия сигнал-генератор. Той се изруга наум.
— Та си мисля, че май си загубил лоста за упражняване на натиск, а?
— Ами ако вашите изчисления с малко се различават от истината? Тогава…
— Виждаш ли — продължи все така небрежно Рот, — честно казано и на нас не ни се иска да рискуваме подобна грешка. Затова пак ще ти повторя предложението: пусни Джаред да си върви и задръж мен вместо него. Така ще имаш все пак някакъв лост, а Сара ще получи сина си. Всички печелят. Какво ще кажеш?
Бауман се поколеба. Разбираше, че не разполага с много възможности. Бомбата явно бе обезвредена. Макар да не знаеха, че той сам я бе деактивирал, експертите бяха направили необходимото да се справят с нея. Той сигурно бе по-бърз с револвера от полицая и без съмнение щеше да може да го убие, но съществуваше не нулева вероятност, че полицаят няма да умре на място, ще може да стреля и може би да го рани, а подобен риск не си струваше. Всъщност защо този полицай не го бе убил веднага? Дали не блъфираше с дублирането на сигнал-генератора? Това също бе възможност, но полицаят се държеше прекалено уверено. Едва ли би разигравал подобен театър, ако допускаше, че животът на детето наистина е застрашен, особено когато ставаше дума за сина на Сара. По-вероятното обяснение бе, че полицаят не иска да рискува с престрелка, която по някакъв начин би могла да повреди предавателя. Тънка сметка, наистина.