От този ъгъл не можеше да вижда Бауман, но шумът на двигателя му подсказваше, че все още стоят на празен ход на покрива. Бавно вкара ключа в ключалката на белезниците и с леко завъртане на китката се освободи.
Все така бавно, молейки се Бауман да е зает с друго и да не го види, той плъзна едната си ръка нагоре и незабелязано отново активира бомбата.
След това с единствено движение се претърколи през отворената врата на хеликоптера и падна на покрива на сградата.
Бауман вдигна поглед навреме, за да види бягството на Рот, но не изпадна в паника, а притегли лоста на комбинираното управление към себе си и вдигна хеликоптера във въздуха.
Имаше ясна представа как точно стоят нещата. Знаеше, че ФБР и полицията не разполагат с нищо по-сериозно от леко огнестрелно оръжие, което просто нямаше как да свали хеликоптер като този. Известно му бе още, че съгласно приетия преди един век закон на американската армия е забранено да участва в качеството на пазител на закона на територията на страната. Което означаваше, че военните нямат право да свалят хеликоптера му.
Заложниците му — първо Джаред, след това Рот — му бяха дали възможност да се вдигне във въздуха. Това бе всичко, от което имаше нужда. Хеликоптерът се издигна високо над Манхатън и се насочи към един отдалечен район на Ню Джърси. Бауман беше изпълнен с гордост. Осъзнаваше, че току-що е преодолял най-голямото предизвикателство в кариерата си и че макар да е допуснал някои грешки, все пак от него наистина няма по-добър.
— Рот! — извика Сара. — Какво… какво се случи? Какво стана с бомбата?
— Бомбата ли? — невинно попита Рот и сви рамене. Все още бе замаян от удара по главата и падането от хеликоптера на покрива. После се ухили на доктор Ричард Пейн. — Вашият сигнал генератор свърши страшна работа. — Измъкна изпод колана на синята си полицейска униформа продълговата кутийка с размерите на пакет цигари и я подаде на Пейн.
Сара видя двамата да си разменят многозначителни погледи, но не разбра техния скрит смисъл.
В следващата секунда вниманието й бе привлечено от мощна експлозия на километър от тях над река Хъдсън.
Всъщност най-напред пламна голямо огнено кълбо, после над него се издигна и бял, и черен дим. След няколко секунди до тях достигна оглушителен тътен. Хеликоптерът описа остра огнена траектория и започна да се разпада още във въздуха, обсипвайки повърхността на реката с милиони дребни отломъци.
— Рот — каза Сара и го прегърна, — обикновено не обичам, когато не ми казват всичко, но… предполагам този път ще трябва да направя изключение. Отлично свършена работа!
Накрая бе разбрала какво се бе случило. Изглежда, специалистите на Групата, възползвайки се от информацията, която Бауман, без да подозира, им бе предоставил по нейното уоки-токи, бяха изработили в светкавично кратък срок малък предавател за Рот, който да работи с бомбата на Бауман. Бяха му го дали преди да се качи на хеликоптера от площадката недалеч от тук. Стриктно погледнато Рот не бе направил нищо незаконно.
Но май не бе съвсем така. Действително той не бе взривил сам бомбата в хеликоптера, но сигурно се бе погрижил да е включена, докато предавателят на кръста му не бе преставал да излъчва от момента, когато Бауман се бе качил в машината, така че тя нямаше как да избухне, докато Рот се намира наблизо.
Рот наистина бе блъфирал, поне частично — не бе казал на Бауман, че предавателят е на колана му и че той е единственият наличен. А щом хеликоптерът се бе отдалечил извън обсега на предавателя — над реката, както бе пресметнал екипът на Групата, макар че тази оценка сигурно бе била един от рисковите моменти — приеманият сигнал бе отслабнал достатъчно и бомбата бе избухнала. Никой никога нямаше да научи естествено, и определено никой от хората на покрива никога нямаше да сподели дори с колега за случилото се. Невъзможно бе да се докаже каквото и да било… а и нали в крайна степен справедливостта бе възтържествувала.
97.
Малкълм Дайсън изключи програмата на Си Ен Ен и гневно завъртя количката си към редицата телефони, подредени на писалището му.