Живееше в нещо като швейцарско Ксанаду5 — реставрираният замък от XIII век, който сам той бе нарекъл Аркадия. Много по-важен обаче бе фактът, че Малкълм Дайсън се бе превърнал в основен търговец на пазарите на стоки за потребление и на световните валути. За него се говореше, че е в състояние да наложи своите условия на пазара на злато и платина и че контролира значителна част от пазара на диаманти и метали със стратегическо предназначение, като титан, платина и цирконий, които имат изключително значение за военната и аерокосмическата промишлености. Финансовата корпорация на Дайсън, навремето наричана „Октопода“, през последните няколко години бе изпреварила по темповете си на развитие другите водещи фирми, занимаващи се с диаманти и ценни метали, и представляваше картел с офиси на Чартърхауз стрийт в Лондон, съвсем наблизо до Хай Холбърн и Фарингтън Роуд. Неговите холдинги бяха вече много по-големи от тези на другите гиганти, заложили на ценните метали, като „Де Беерс Консолидейтид Майнс лимитид“, „Англо-американ Корпорейшън“, „Чартър Консолидейтид“, „Минерал енд Рисорсиз Корпорейшън“ и „Консолидейтид Голд Фийлдс лимитид“. Беше невероятно богат, но извън това си оставаше загадка.
Лимузината най-сетне спря пред висок плет, в който имаше декоративно изсечен проход. Пред него стоеше висок мъж под четиридесетте, с високо чело и започваща да оредява отпред коса. Носеше тъмни очила без рамки и тъмносив широк костюм. Съвсем очевидно бе, че е американец.
Той пристъпи към лимузината и отвори вратата.
— Добре дошли — каза мъжът. — Аз съм Мартин Ломакс.
Здрависа се с Бауман и го поведе през тъмния лабиринт от подрязани храсти. Пътеката налудничаво се извиваше под остри ъгли и подминаваше глухи отклонения. Бауман си позволи лека усмивка относно приумицата на Дайсън. После се запита какви ли други ексцентрични приумици щеше да му предложи този човек.
Накрая високият плет отстъпи пред просторна нефритенозелена поляна, опасана с най-различни ярки цветя.
Ломакс тръгна пред Бауман през безукорно поддържаната ливада, премина през нов фигурно изрязан проход в извиващия се плет и най-сетне спря. Чуваше се едва доловимият ромон на бълбукаща вода. Любопитството на Бауман бе възбудено до крайност. Той направи няколко крачки напред и се озова сред застиналата сенчеста зеленина на следваща градина. В геометричния й център имаше плувен басейн с неправилна форма, очертан от гладки камъни, които изглеждаха почти като истински.
До древен, вече разяден от ерозията слънчев часовник, стоеше инвалидна количка и в нея седеше Малкълм Дайсън и тихо говореше по клетъчен телефон. Беше дребен, възпълен сбръчкан човечец. Главата му бе идеално кръгла и напълно плешива. По слепоочията и ръцете му се виждаха старчески петна. Беше облечен в свободна, разтворена на врата бяла муселинова риза, която повече приличаше на туника. Краката му бяха завити в карирано вълнено одеяло, под което се виждаха удобни италиански кожени обувки.
Събеседникът на Дайсън явно го ядосваше, така че след малко той нервно приключи разговора. Но когато в следващия миг се обърна към Бауман, лицето му разцъфна в топла окуражаваща усмивка.
— Ето че най-сетне мога да се запозная с фамозния Принц на мрака — изрече Дайсън.
Гласът му беше тънък и носов. Но очите му, стоманеносиви, не се усмихваха.
Разнесе се механично бръмчене и Дайсън насочи количката си към Бауман, но жестът се оказа по-скоро символичен, тъй като само след малко той спря.
Бауман разбра намека, пристъпи напред и Дайсън му протегна пухкавата си, покрита с петна ръка.
— Господин Бауман — каза той, усмихна се и наклони глава, — предполагам знаете кой съм.
Бауман стисна ръката му и отговори:
— Разбира се, господин Дайсън. Знам доста неща за вас.
— Радвам се да го чуя.
— Всъщност до неотдавна разполагах с достатъчно време, за да направя някои проучвания.
Дайсън се засмя на „шегата“, макар да знаеше, че Бауман не се шегува, и попита:
— А знаете ли защо сте тук?
— Не — призна Бауман. — Знам със сигурност само, че не лежа в деветнайсети блок на затвора в Полсмур. И още знам, че вие сте помогнали за моето бягство. Но откровено казано, нямам и най-малка представа с каква цел.
5
Въображаемо място на невероятна красота, лукс и спокойствие (споменато в поемата на Коулридж „Кублай хан“, където поетът описва лятната резиденция на хана в Югоизточна Монголия). — Б.пр.