Выбрать главу

9

Тъй като журналистите дебнеха около къщата й в предградията на Вирджиния, Мишел се настани в столичен хотел. Използва краткия момент на затишие, за да обядва набързо с една приятелка от ФБР. Тайните служби и Бюрото невинаги имаха общи възгледи. В областта на държавната правоохранителна дейност ФБР беше като грамадна горила в сравнение с всички други организации. Мишел обаче често напомняше на приятелите си от ФБР, че тяхната агенция е основана от седем бивши агенти на тайните служби.

Двете жени членуваха и в дружеството ЖФПО — „Жени от федералните правоохранителни органи“. Това бе организация за взаимопомощ с конференции и ежегодни срещи и макар че колегите мъже често й го натякваха, ЖФПО се оказа за Мишел чудесно средство да преодолява служебни проблеми, свързани с нейния пол. Приятелката й явно се тревожеше от срещата с нея, но прие не само защото членуваше в ЖФПО, но и защото някога Мишел й бе помогнала да спечели сребърен олимпийски медал. Почти нищо не е в състояние да разкъса подобна връзка.

Докато чакаха да им донесат салата „Цезар“ и чай с лед, Мишел изслуша досегашните резултати от разследването. Симънс бил служител на фирмата, охраняваща погребалното бюро, макар че през онзи ден графикът не предвиждал да е на дежурство. Всъщност бюрото имаше само нощна охрана. От Симънс — това, естествено, не бе истинското му име — нямаше и следа. Документите му във фирмата бяха съвсем безполезни. Нито една информация за Симънс не отговаряше на истината — откраднат номер на социалната осигуровка, фалшива шофьорска книжка, изкусно подправени препоръки и тъй нататък. Беше постъпил на работа преди по-малко от месец. Засега всичко около Симънс водеше в задънена улица.

— Когато дотича, помислих го за зелен новак от някоя охранителна фирма. Беше пълен хаос. Просто го викнах и му наредих да действа. Дори не претърсихме вана му. Очевидно Бруно е бил скрит някъде отзад. А аз като кръгла глупачка се хванах в капана. Дадох му идеална възможност да убие един от моите хора.

Непоносимата мисъл накара Мишел да захлупи лице в дланите си. Тя се овладя с усилие, набоде с вилицата листче маруля и започна да дъвче толкова усърдно, че зъбите я заболяха.

— Преди да ме отстранят, разбрах, че са извадили куршума от Нийл Ричардс. Бил е дум-дум. Балистичната експертиза вероятно няма да даде нищо, дори ако открием предполагаемото оръжие на убийството.

Приятелката й кимна, после каза на Мишел, че ванът е открит в един изоставен обор. В момента го проверявали за отпечатъци и микроследи, но засега нямало никакви резултати.

Милдред Мартин, съпругата на покойника, била открита жива и здрава в дома си, където спокойно прекопавала градината. Възнамерявала вечерта да отиде да види тялото на съпруга си заедно с приятели и роднини. Не се била обаждала на Бруно с молба да дойде в погребалното бюро. Съпругът й някога работел като юридически наставник на Бруно и двамата били близки приятели. Ако кандидат-президентът иска да види покойника, нека да заповяда и толкоз, казала тя на следователите.

— И все пак защо Бруно наруши графика в последния момент, за да посети Мартин в погребалното бюро? — попита Мишел. — Стовари ни тази промяна изневиделица.

— Според сътрудниците му същата сутрин получил обаждане от предполагаемата Милдред Мартин с молба да дойде да почете паметта на мъжа й. Шефът на неговия екип Фред Дикърс твърди, че Бруно бил много развълнуван след разговора.

— Е, все пак е починал негов близък приятел.

— Според Дикърс той вече знаел за смъртта на Мартин.

— Значи смяташ, че има и още нещо?

— Избрала е точно момент, когато в погребалното бюро почти няма хора. А от някои думи на Бруно след разговора Дикърс останал с впечатлението, че срещата предполагала нещо повече от последна почит.

— Значи може би затова настоя толкова грубо да ги оставя насаме?

Приятелката й кимна.

— Е, зависи какво е имала да каже вдовицата. Бруно може и да е искал някои неща да не се разчуват.

— Но Милдред Мартин твърди, че не се е обаждала.

— Някой е говорил от нейно име, Мишел.

— Ами ако Бруно не беше дошъл? — попита Мишел и веднага си отговори сама: — Тогава просто щяха да си тръгнат. А ако бях влязла с него, нямаше да предприемат нищо и Нийл Ричардс… — Гласът й изтъня. — С какво друго разполагаш?

— Смятаме, че е било планирано от доста време. Нали разбираш, трябвало е да координират множество отделни събития, а всичко изпълниха съвършено.

— Трябва да са имали информатори между сътрудниците на Бруно. Иначе откъде биха узнали маршрута му?

— Е, единият начин е чрез официалния уебсайт на неговата кампания. Събитието, за което пътуваше, преди да се отклони към погребалното бюро, беше обявено отдавна.

— По дяволите! Казвах им да не обявяват маршрута му в мрежата. Представяш ли си, в един от хотелите, където отседнахме, някаква сервитьорка знаеше за графика на Бруно повече от нас, защото го чула да разговаря със сътрудниците. Сещат се да ни уведомят едва в последната минута.

— Право да ти кажа, чудя се как изобщо си вършиш работата.

Мишел рязко вдигна очи към нея.

— А дали не са уредили старият наставник на Бруно да умре в най-подходящия момент? Нали разбираш, точно оттам започна всичко.

Още преди да довърши, приятелката й кимна.

— Човекът е бил на преклонна възраст, страдал от рак в последна фаза и издъхнал в леглото си през нощта. При тези обстоятелства не подали доклад до съдебния лекар и не е имало аутопсия. Лекуващият лекар подписал смъртния акт. След станалото обаче тялото бе задържано и в лабораторията извършиха токсикологични тестове с проби от тъканите.

— И какво откриха?

— Между другото големи количества роксанол, течен морфин, който взимал заради болките, и над един литър балсамираща течност. От стомашното съдържание няма и следа, било е отстранено при балсамирането. На практика никакви улики.

Мишел я погледна втренчено.

— И все пак не ми изглеждаш убедена.

Приятелката й се поколеба и накрая сви рамене.

— Балсамиращата течност прониква в по-големите кръвоносни съдове, в кухините и органите, тъй че е трудно да се постигне точност. Но предвид обстоятелствата съдебната лекарка взе образец от средния мозък, където по принцип не прониква балсамираща течност, и откри следи от метанол.

— Метанол! Но той влиза в състава на балсамиращата течност, нали? Ами ако течността все пак е стигнала дотам?

— Не е изключено. А в случай че не знаеш, има различни видове балсамираща течност. Скъпите съдържат по-малко метанол и повече формалдехид. Евтините, като тази на Мартин, съдържат по-висок процент чист метанол. Освен това метанолът се среща в много продукти, например във виното и алкохолните питиета. Казват, че Мартин обичал да си попийва. Това би могло да обясни следите от метанол, лекарката не е съвсем сигурна. Но в крайна сметка дори и малко количество би могло да убие тежко болен човек като Бил Мартин. — Тя извади папка и я прелисти. — Освен това при аутопсията са открити увреждания на вътрешните органи, изсъхнали лигавици, разкъсване на стомашната обвивка — все признаци за отравяне с метанол. От друга страна обаче, човекът е имал метастази по цялото тяло, минал е през лъчева и химиотерапия. Както и да го погледнеш, съдебната лекарка е с вързани ръце. Като предполагаема причина за смъртта се посочва спиране на кръвообръщението, но при един старец със смъртоносна болест има цял куп причини да умре тъкмо по този начин.

— И все пак е много изобретателно да убият някого с метанол, като знаят, че вероятно ще бъде балсамиран без аутопсия — каза Мишел.

— Мен ако питаш, просто е страшно, по дяволите.

— Но той трябва да е бил убит — каза Мишел. — Не може просто да са изчаквали с надеждата, че Мартин ще умре от естествена смърт, а после трупът му да се окаже в погребалното бюро точно когато Бруно минава наблизо. — Тя помълча. — Има ли списък на заподозрените?