Като цяло Мишел не изглеждаше класическа красавици, но навярно бе от онези момичета, които винаги се оказват по-бързи и по-умни от момчетата. Сигурно в гимназията всичките й съученици бяха изгаряли от желание да станат нейни „най-добри приятели“. Но като я гледаше, Кинг се съмняваше някой да е успял да постигне нещо извън определените от нея условия.
Е, подхвърли той мислено към телевизора, и след службите има живот. Можеш да почнеш от нулата и да се пресъздадеш. Въпреки всичко можеш да постигнеш щастие, в разумни граници, разбира се. Само че никога не забравяш. Съжалявам, Мишел Максуел, казвам ти го от опит.
Той погледна часовника. Беше време да тръгва за истинската си работа — да съставя завещания, договори за наем и хонорарни сметки. Не бе тъй вълнуващо като предишната му професия, но в сегашния етап на своя живот Шон Кинг нямаше нищо против скуката и рутината. Някогашните вълнения му стигаха поне за два-три живота.
6
Кинг изкара на заден ход от гаража своя лексус със свален гюрук и потегли на работа за втори път през последните осем часа. Пътуваше по лъкатушни пътища сред великолепни местности, из които от време на време се мяркаха диви животни. Движението не бе особено натоварено, поне докато не навлезе в града. Кантората му се намираше на главната улица, наречена тъй с пълно право, защото беше единствената истинска улица в центъра на Райтсбърг — малко и сравнително ново градче, разположено между далеч по-големите Шарлотсвил и Линчбърг, щата Вирджиния.
Той спря на паркинга зад бялата двуетажна тухлена сграда, приютила адвокатската кантора „Кинг и Бакстър“, както гордо обявяваше табелката до входа. Беше учил право във Вирджинския университет, на трийсет минути път оттук, но след две години напусна и си избра кариера в тайните служби. По онова време търсеше повече приключения, отколкото можеха да му предложат купищата правна литература и Сократовите методи. Е, получи си ги.
След като стихна шумотевицата около убийството на Клайд Ритър, той напусна тайните служби, довърши образованието си и откри самостоятелна кантора в Райтсбърг. Сега фирмата имаше още един адвокат и животът на Кинг най-сетне летеше напред с пълна скорост. Той беше уважаван юрист и приятел на мнозина от най-видните граждани в областта. Отплащаше се на общината с доброволен труд като помощник на местната полиция, а и по други начини. Като един от най-търсените ергени в района, можеше да се среща с млади жени когато си пожелае. Имаше широк кръг от приятели, макар че допускаше малцина близо до себе си. Обичаше работата си, радваше се на свободното време и рядко оставяше нещо да го разтревожи. Животът му течеше в спокойно, грижливо прокарано русло и това напълно го задоволяваше.
Слизайки от лексуса, Кинг зърна жената и понечи да се вмъкне обратно, но тя вече го бе забелязала и изтича напред.
— Здравей, Сюзан — каза той, докато взимаше куфарчето си от дясната седалка.
— Виждаш ми се уморен — каза тя. — Не знам как го правиш.
— Кое?
— Работлив адвокат денем, полицейски служител нощем.
— Доброволен помощник на полицията, Сюзан, и то само една нощ седмично. Всъщност най-вълнуващото събитие снощи беше резкият завой, който направих, за да не сгазя един опосум.
— Бас държа, че в тайните служби си изкарвал по няколко денонощия без сън. Изтощително, но и вълнуващо.
— Не съвсем — каза той и тръгна към кантората. Тя го последва.
Сюзан Уайтхед беше на четирийсет и няколко, разведена, привлекателна, богата и явно твърдо решена да го превърне в свой четвърти съпруг. Кинг бе уредил последния й развод, знаеше от първа ръка всичките й безкрайно досадни капризи, знаеше и колко отмъстителна може да бъде, тъй че от все сърце съчувстваше на клетия трети номер — плах саможив човечец, дотолкова смазан от железния юмрук на жена си, че накрая бе хукнал към Лас Вегас да се гмурне за четири дни във вихър от алкохол, секс и хазарт, и това бе началото на края. Сега беше по-беден, но несъмнено по-щастлив. Кинг нямаше ни най-малко желание да го замести.
— В събота организирам малко парти и се надявах да дойдеш — не се отказваше Сюзан.
Кинг мислено провери ангажиментите си, откри, че съботната му вечер е свободна, и отговори, без да му мигне окото: