Той се отправи към стаичката на долния етаж, където беше правната му библиотека. Макар че в днешно време повечето информационни материали бяха достъпни на компактдиск, Кинг все още обичаше да гледа истински книги по лавиците. Пристъпи до справочника „Мартиндейл-Хъбъл“, в който имаше данни за всички лицензирани юристи в страната, подредени по щати. Извади тома на Калифорния, щата, който за беда имаше най-многобройната адвокатска колегия. Макар да работеше бързо, той не успя да открие каквото търсеше и изведнъж разбра защо. Разполагаше с най-новата редакция на справочника. Може би щеше да срещне търсеното име в някое от по-старите издания. Имаше предвид определена дата, но къде да намери тогавашните данни? Само след миг сам си отговори. Трийсет и пет минути по-късно той спря на паркинга за посетители пред внушителния юридически факултет на Вирджинския университет, разположен в северната част на университетското градче. Отправи се към правната библиотека и завари там библиотекарката, с която бе работил и друг път, когато му трябваха материали, излизащи извън практическите или финансови възможности на една малка адвокатска кантора. Когато й каза какво търси, тя кимна.
— О, да, всичко е на диск, но сега използваме услугите им направо от мрежата. Чакай да те запиша. Ще включа услугата в сметката ти, ако нямаш нищо против, Шон.
— Чудесно. Благодаря.
Тя го поведе към малко помещение встрани от главната читалня. Минаха покрай студенти, насядали на масички пред компютрите и усърдно заети да усвояват истината, че законът може да бъде колкото интересен, толкова и объркващ.
— Понякога ми се иска отново да съм студент тук — каза Кинг.
— Не си първият, който го казва. Но ако имаше полза да си студент, хората изобщо нямаше да напускат.
Библиотекарката го включи към системата и се оттегли. Кинг седна пред терминала и се захвана за работа. Скоростта на компютъра и удобството на услугите в мрежата направиха търсенето много по-лесно, отколкото ровенето из книгите в кантората и не след дълго той откри каквото търсеше — името на един адвокат от Калифорния. След няколко погрешни находки бе почти сигурен, че това е каквото му трябва. Адвокатът беше починал. Затова го нямаше в новия справочник на Кинг. Но в изданието от 1974 година човекът фигурираше.
Единственият проблем сега бе да провери дали наистина става дума за онзи, когото търсеше, а тези факти не се откриваха в тази база данни. За щастие смяташе, че знае как да получи потвърждение. Свърза се по телефона с Доналд Холмгрен, пенсионирания обществен защитник, който първоначално бе представлявал Арнолд Рамзи. Когато спомена името на фирмата и адвоката, а отсреща долетя смаяно възклицание, на Кинг му се прииска да нададе победоносен вик.
— Сигурен съм, че не греша — каза Холмгрен. — Това е човекът, който пое защитата на Арнолд Рамзи. Именно той сключи онова невероятно споразумение.
Докато Кинг изключваше мобилния си телефон, много неща започнаха да придобиват смисъл. И все пак оставаха още доста неясноти. Питаше се например за мотивите. Лични ли бяха?
Ех, ако можеше Мишел да се обади с отговора на неговия въпрос. Отговор, който да съвпада с надписа върху стената на килията. Ако очакванията му се сбъднеха, най-сетне щеше да стигне до истината. И тогава какво? При тази мисъл по гърба му пробягаха тръпки, защото логичният извод беше, че в даден момент сам той ще попадне на прицел.
63
Когато стигна до мотела, където беше отседнала, Мишел хвърли поглед към кутията зад седалката в джипа. Вътре лежаха досиетата за Боб Скот, които бяха взели от бунгалото на Джоун в „Кедрите“. Пренесе я в стаята си с намерение да прегледа всичко още веднъж в случай, че Джоун е пропуснала нещо. Докато прехвърляше материалите, тя откри, че в кутията са и записките на Джоун.