— Нашата работа не е хората да бъдат доволни, а да ги опазим.
— Да не би да твърдиш, че за пръв път се случва охраната да остави някого в затворено помещение без присъствие на агент?
— Не. Твърдя, че за пръв път в такава ситуация се стига до подобен провал. Отговорностите са ясни, Мишел. Не се допускат никакви оправдания. Партията на Бруно вече се готви за война. Някои смахнати направо твърдят, че службите са подкупени, за да отстранят Бруно от надпреварата.
— Това е абсурд.
— Да, ние с теб го знаем, но ако много хора повтарят едно и също, накрая обществото почва да хваща вяра.
През целия този разговор Мишел бе седяла на ръба на стола. Сега се облегна назад и спокойно погледна Бишоп.
— Нека да сме наясно. Поемам пълна отговорност за станалото и никой от моите хора не бива да бъде засегнат. Те изпълняваха заповеди. Аз командвах нещата и се провалих.
— Много почтено от твоя страна. Ще видя какво мога да направя. — Той помълча и добави: — Предполагам, че не смяташ доброволно да подадеш оставка.
— Не, Уолтър, наистина не смятам. И за твое сведение, възнамерявам да си наема адвокат.
— Ще си наемеш, естествено. Нали сме в Америка. Тук при всеки провал виновникът може да наеме адвокат и дори да получи пари за своята некадърност. Сигурно се гордееш със себе си.
При този болезнен упрек Мишел примижа, за да удържи бликналите сълзи, но дълбоко в душата си приемаше, че го заслужава.
— Просто се опитвам да се защитя, Уолтър, както би постъпил и ти на мое място.
— Да. Разбира се.
Бишоп пъхна ръце в джобовете си и хвърли поглед към вратата в знак, че разговорът е приключил. Мишел се изправи.
— Може ли да те помоля за нещо?
— Може, естествено. Макар че се чудя откъде имаш такъв кураж.
— Не си първият, който се чуди — хладно отвърна тя.
Бишоп я чакаше търпеливо да продължи.
— Искам да знам как върви разследването.
— С него изцяло се занимава ФБР.
— Знам, но би трябвало да ни държат в течение.
— Да, държат ни и тази информация е за служебно ползване.
— Намекваш, че аз вече не съм от службите?
— Знаеш ли, Мишел, аз имах сериозни съмнения, когато службите започнаха да приемат жени. Нали разбираш, толкова пари хвърляме за обучение, а после агентката изведнъж се омъжва, ражда деца и напуска. Подготовка, пари, време — всичко отива на вятъра.
Мишел не можеше да повярва на ушите си, но премълча.
— Но когато се появи ти, аз си казах: ето такова момиче ни трябва. Ти беше образец за агентка. Най-добрата и най-умната.
— А с това дойдоха и големите надежди.
— На всеки агент тук се възлагат големи надежди. Очакваме от тях съвършенство, ни повече, ни по-малко. — Той помълча и добави: — Знам, че досега досието ти беше безупречно. Знам, че бързо вървеше нагоре. Знам, че си добра, но се провали, загубихме охраняван политик и един от собствените ни хора загина. Навярно не е честно, но такива са фактите. За тях също не беше честно. — Той пак помълча и очите му се замъглиха, сякаш гледаше надалече. — Може и да останеш на някаква служба при нас. Но никога, никога няма да забравиш какво се случи. То ще те преследва всеки ден, всяка минута, докато си жива. И ще те нарани много по-зле от всичко, което биха могли да ти сторят службите. Повярвай ми.
— Много си сигурен.
— Аз бях с Боби Кенеди в хотел „Амбасадор“. Бях зелен новак от тамошната полиция, пратен за местно подкрепление на тайните служби, когато пристигна сенаторът. Просто стоях там и гледах как на пода умира сред локва кръв човекът, който трябваше да стане президент. Оттогава всеки ден се питам какво бих могъл да променя, за да попреча на станалото. Това бе една от главните причини няколко години по-късно да постъпя в службите. Сигурно исках някак да изкупя вината си. — Той погледна Мишел в очите. — Така и не успях да я изкупя. От мен да го знаеш: човек никога не забравя.
9
Тъй като журналистите дебнеха около къщата й в предградията на Вирджиния, Мишел се настани в столичен хотел. Използва краткия момент на затишие, за да обядва набързо с една приятелка от ФБР. Тайните служби и Бюрото невинаги имаха общи възгледи. В областта на държавната правоохранителна дейност ФБР беше като грамадна горила в сравнение с всички други организации. Мишел обаче често напомняше на приятелите си от ФБР, че тяхната агенция е основана от седем бивши агенти на тайните служби.