Тя се хвърли напред, насочила пистолета към гърдите на противника. Заповяда му да вдигне ръце, но леко промени подхода, като стреля още в момента на вика. Куршумите го улучиха право в гърдите; той изкрещя и се строполи. Мишел продължи да тича, стигна до падналия мъж, ритна оръжието му настрани, коленичи и опипа за пулс. В този момент тежкият му ботуш излетя нагоре, улучи я в рамото и Мишел отлетя назад, изпускайки пистолета.
Човекът с усилие се изправи, притискайки длан към гърдите си. Как бе възможно това? Нали го беше простреляла? Тя веднага си отговори сама, докато се мъчеше да стане. Бронирана жилетка. Хвърли се към пистолета, но противникът стори същото. Двамата се блъснаха един в друг и той преметна лакът около шията й.
— Този път ще умреш, кучко — изсъска гласът му в ухото й.
Беше същият, който се опита да я убие в джипа.
Мишел не можеше да се мери с него по сила, затова реши да използва предимството си. Заби лакът отляво в ребрата му, където предполагаше, че го е улучила онази нощ. Човекът изстена, разхлаби хватката и падна на колене. Ритайки с крака, тя отскочи от него, плъзна се по пода и затърси пипнешком пистолета. Докато пръстите й се стягаха около дръжката, Мишел завъртя глава и видя как Симънс се изправя и вади нож от колана си.
Тя се прицели, стреля и куршумът го улучи право в челото. Пропълзя към него. Докато гледаше мъртвото тяло, изведнъж й хрумна идея. Беше невероятно рискована, но можеше и да успее.
73
Точно в 10:31 Кинг осъзна, че има сериозен проблем, или по-точно още един сериозен проблем наред с досегашните. Озърна се към асансьора. Ако настоящето бе обвързано с миналото, нещо трябваше да се случи с този асансьор. Проблемът бе, че ако вратата изведнъж се отвореше, а Кинг не извърнеше глава да види какво става, двамата с Бруно можеха да бъдат нападнати от онази посока. Представи си как Сидни Морс го гледа да се мъчи над тази дилема и се превива от смях.
Докато стрелките пълзяха към съдбоносната минута, Кинг посегна назад и сграбчи Бруно.
— Когато ви кажа да легнете — прошепна напрегнато той, — лягайте незабавно!
Кинг сякаш виждаше всяко потръпване на часовника, докато стрелката наближаваше 10:32. Приготви се за стрелба. Помисли си дали да не стреля, за да види какви са патроните, но Морс можеше да е заредил един истински патрон и така щеше да го изхаби. Морс несъмнено бе помислил и за това.
Ръката му с пистолета описваше широка дъга, а другата стисна още по-здраво сакото на Бруно. Човекът дишаше толкова ускорено, че Кинг се изплаши да не припадне. Стори му се, че чува как бие сърцето на Бруно, после осъзна, че това е собственият му пулс. Добре, по-готов от сега нямаше как да бъде.
Часовникът посочи 10:32 и ръката на Кинг продължи да описва дъга все по-бързо, опитвайки да покрие всеки сантиметър от залата. Лампите изгаснаха и настана пълен мрак. После в тъмнината избухнаха калейдоскопи светлини, с които би се гордяла всяка дискотека. Те плъзнаха из стаята като вихрен пожар, а гласовете изведнъж зазвучаха с удвоена сила. Почти оглушал и ослепял, Кинг неволно закри очи. После се сети, бръкна в джоба си и извади тъмните очила. Един на нула за охраната.
В този момент чу звънчето на асансьора.
— Проклет да си, Морс! — извика Кинг.
Вратата се плъзна настрани, но дали не беше измама? Кинг се разкъсваше от колебания. Да погледне ли, или не?
— Залегни! — нареди той на Бруно и човекът незабавно рухна на пода.
Кинг завъртя глава с твърдото намерение да погледне само за част от секундата. Не му потрябва дори и толкова.
Джоун Дилинджър беше точно пред него, на по-малко от три метра. Висеше във въздуха, навярно закачена за тавана. Изглеждаше като разпъната на кръст, с разтворени ръце и крака, пребледняло лице и затворени очи. Кинг не знаеше дали е истинска, или не. Направи две крачки напред, посегна и ръката му мина през нея. Замаян, той завъртя глава към асансьора. Джоун беше там, вързана и висяща на някаква жица. Образът й бе проектиран с някакъв апарат. Изглеждаше мъртва.