— Хайде, казвай си предложението.
— Добре, слушай. — Тя помълча, после тържествено обяви: — Основаваме частна детективска фирма.
Кинг я гледаше като втрещен.
— Нещо не схванах. Ще повториш ли още веднъж?
— Основаваме собствена детективска фирма, Шон.
— Ние не сме детективи.
— Как да не сме? Току-що се справихме с огромна и заплетена загадка.
— Нямаме клиенти.
— Ще имаме. Телефонът ми вече прегря от предложения. Обадиха се дори от бившата фирма на Джоун; искат аз да заема нейното място. Но аз казвам: майната им, нека да работим за себе си.
— Сериозно ли говориш?
— Толкова сериозно, че вече платих депозит за малка къщичка на около километър и половина оттук. Има изглед към езерото. Ще мога да греба, а мисля да си взема и платноходка. Може някой път да те поканя на състезание.
Той я погледна и смаяно поклати глава.
— Винаги ли се движиш със скоростта на светлината?
— Смятам, че ако обмисляш твърде дълго, животът просто си отминава. Най-добрите ми решения винаги са взимани на секундата. Е, какво ще кажеш? — Тя протегна ръка. — Споразумяхме ли се?
— Веднага ли искаш отговор?
— Моментът е подходящ за решение.
— Щом искаш отговор незабавно, ще трябва да кажа…
Той погледна усмихнатото й лице и искриците, които винаги трептяха в очите й, после си представи как през следващите трийсет години от живота си ще трябва да се рови до затъпяване из скучни документи. Сви рамене и каза:
— Май ще трябва да се съглася.
Стиснаха си ръцете.
— Добре — каза развълнувано тя. — Чакай, трябва да го направим както му е редът.
Тя изтича до джипа, отвори вратата и отвътре изпаднаха чифт щеки и сноуборд.
— Дано кабинетът ти да е по-спретнат от колата — каза Кинг.
— О, ще бъде, Шон. В професионалния си живот съм отлично организирана.
— Аха… — промърмори недоверчиво той.
Тя натъпка нещата обратно в купето и се върна при него с бутилка шампанско и две чаши.
— Преотстъпвам честта на теб — каза тя и му подаде бутилката.
Той погледна етикета, после изстреля тапата.
— Добър избор.
— Как няма да е добър при тази цена.
— И как ще наречем славната агенция? — попита Кинг, докато наливаше шампанското.
— Мислех си… „Кинг и Максуел“.
Кинг се усмихна.
— Първо възрастта, после красотата?
— Нещо такова — отвърна тя.
Той й подаде чаша шампанско.
— За Кинг и Максуел — каза Мишел. И двамата тържествено се чукнаха с пълните чаши.
БЛАГОДАРНОСТИ
На Мишел, моя първа почитателка, най-близка приятелка и любима за цял живот. Без теб нямаше да стигна дотук.
На Рик Хорган, който за пореден път чудесно се справи с редакторската работа. Струва ми се, всеки от нас има за какво да почерпи.
На Морийн, Джейми и Лари — за помощта и подкрепата.
На Тина, Марта, Боб, Том, Конан, Джуди, Джаки, Еми, Джери, Карин, Катрин, Мишел, Кандис, на всички от семейството на „Уорнър Букс“ — за неизменната готовност да направят още едно допълнително усилие за моя успех.
На Арън Прийст, моя пътеводна светлина по много и различни пътища.
На Мария Рейт — за задълбочените коментари.
На Луси Чайлдс и Лиса Ербах Ванс — за това, че дискретно дърпахте конците в правилната посока.
На Дона, Робърт, Айк, Боб и Рик — за помощта и ценния ви принос.
На Нийл Шиф — за твоята мъдра намеса.
На доктор Моника Смиди — за всички твои забележки и професионална задълбочеаюст. Високо ценя твоя вдъхновяващ ентусиазъм.
На доктор Марина Стейджич — за помощта ти във всяко едно отношение. Разговорите с теб бяха възхитителни.
На Дженифър Стайнбърг — задето за пореден път разнищи множество въпроси.
На моята приятелка, прекрасната доктор Катрин Брум — за търпението да отговори на всичките ми въпроси.
На Боб Шуле — за неговото приятелство, професионална помощ, за търпението да прочете началните варианти и да предложи безброй добри съвети.
На Линет и Дебора — за това, че не допуснаха „начинанието“ да се отклони от набелязаната цел.