11
Кинг тихо прегази до брега, облече се и приклекна зад няколко ниски храста. Светлината продължаваше да шари напред-назад, докато непознатият се движеше из района покрай източната граница на имота му. Прикрит от дърветата, Кинг се отправи към предната част на къщата. На алеята беше паркирана непозната кола — синьо открито беемве. Понечи да се приближи, но в последния момент реши, че ще е по-разумно да се въоръжи. С тежък пистолет в ръката щеше да се чувства далеч по-спокоен.
Той се промъкна в тъмната къща, взе пистолета и отново излезе през страничната врата. Светлата дъга бе изчезнала и това го разтревожи. Коленичи и се ослуша. До ушите му долетя рязък пукот на строшен сух клон. Шумът се раздаде отдясно, само на три-четири метра от него; после той дочу човешка стъпка, след това още една. Напрегна се, стиснал здраво пистолета със свален предпазител.
Хвърли се напред, блъсна непознатия, стовари се върху него и насочи пистолета към лицето му.
С изненада откри, че противникът е жена. И тя също държеше насочен пистолет. Двете дула почти се докосваха.
— Какво търсиш тук, по дяволите? — попита гневно той, когато видя с кого си има работа.
— Ако се дръпнеш от мен, може би ще си поема дъх да ти кажа — отвърна тя също тъй гневно.
Кинг се изправи, без да бърза, и когато жената протегна ръка, за да й помогне да стане, той се престори на разсеян.
Гостенката беше облечена с пола, блуза и късо яке. При сблъсъка полата се бе вдигнала почти до слабините й. Докато се изправяше с усилие, тя успя да я придърпа надолу.
— Навик ли ти е да нападаш посетителите? — попита сприхаво тя, докато прибираше пистолета си в кобура и се изтупваше.
— Обикновено посетителите не се промъкват в имота ми.
— Почуках на предната врата, но никой не ми отговори.
— Тогава трябваше да си тръгнеш и да дойдеш друг път. Не са ли те учили като малка?
Жената скръсти ръце.
— Отдавна не сме се виждали, Шон.
— Тъй ли? Не бях забелязал. Напоследък съм доста зает с новият си живот.
Тя се озърна.
— Виждам. Хубаво местенце.
— Какво търсиш тук, Джоун?
— Дойдох да видя един стар приятел, изпаднал в беда.
— Нима? И кой е той?
Тя се усмихна сдържано.
— Убийство в кантората ти. Това е беда, нали?
— И още как. Питах кой е „старият приятел“.
Тя кимна към къщата.
— Идвам отдалече. Много съм слушала за южняшкото гостоприемство. Няма ли да ми го покажеш в действие?
Кинг се замисли дали да не пусне един-два куршума над главата й. Но единственият начин да разбере какво си е наумила Джоун Дилинджър беше да я търпи, поне засега.
— Какво гостоприемство по-точно?
— Е, часът вече наближава девет, а аз не съм вечеряла — каза тя. — Да започнем оттам, а после ще видим.
— След всички тези години ми цъфваш изневиделица и очакваш да ти готвя вечеря? Ама че си нахална.
— Това не би трябвало да те изненадва, нали?
Докато Кинг приготвяше вечерята, Джоун тръгна да обиколи приземния етаж с чаша джин-тоник в ръка. После влезе при него в кухнята и се настани на ръба на масата.
— Как е пръстът? — попита тя.
— Боли ме само когато съм сериозно раздразнен. Един вид индикатор за настроението. И за твое сведение в момента боли, та се не трае.
Тя не обърна внимание на закачката.
— Къщата е великолепна. Чух, че си я построил сам.
— Все трябваше да се занимавам с нещо.
— Не знаех, че си дърводелец.
— В колежа се издържах, като изработвах разни неща за хора, които можеха да си ги позволят. После си рекох: по дяволите, защо пък да не поработя и за себе си?
Вечеряха на масата в трапезарията, откъдето имаше великолепен изглед към езерото. Кинг бе донесъл от избата бутилка мерло. При други обстоятелства би било много романтично преживяване.
След вечерята седнаха да пият кафе във всекидневната с висок сводест таван и панорамни прозорци. Когато забеляза, че Джоун потръпва, Кинг включи газовата камина и й подхвърли одеяло да се наметне. Седяха на кожените дивани един срещу друг. Джоун свали обувките си, настани се с подвити крака и сложи одеялото върху тях.
— Вечерята беше приказна. — Тя вдигна чашата си и вдъхна аромата на виното. — А виждам, че си добавил още нещо към списъка на уменията си.
— Добре де, вече си с пълен стомах и леко подпийнала. Защо дойде?