Тя настръхна, когато видя самоувереният Клайд Ритър и антуражът му да влизат в препълнената зала. Не знаеше за Ритър почти нищо, освен че е започнал като телевизионен проповедник и е натрупал значително състояние. Хиляди хора от цялата страна му пращали големи и малки суми. Множество застаряващи богати жени, предимно вдовици, му давали целите си спестявания срещу обещанието да попаднат в рая. Но поради липса на сигурни доказателства шумотевицата скоро заглъхнала. След като напуснал псевдорелигиозния живот, той се кандидатирал за Конгреса и бил избран като представител на един от южните щати — Мишел дори не знаеше кой точно. Често гласувал за доста съмнителни предложения в областта на расовите проблеми и гражданските права, а религиозните му убеждения определено излизали извън рамките на нормалното. Но в щата го обичали, а в страната имало предостатъчно гласоподаватели, разочаровани от машинациите на големите партии, тъй че Ритър успял да се регистрира като независим кандидат за президент. Куршум в сърцето сложил край на грандиозните му амбиции.
До Ритър стоеше ръководителят на предизборната кампания. Мишел бе проверила и неговите данни от досието. Човекът се казваше Сидни Морс. Син на виден калифорнийски адвокат и богата наследница, той — колкото и да е учудващо — бе работил като драматург и театрален режисьор, преди да насочи забележителния си артистичен талант към политическата сцена. Спечелил си репутация на национално ниво, като ръководел големи политически кампании и ги превръщал в медийни водевили, където наблягал на кратки и безсмислени, но бомбастични изказвания. С тази тактика постигнал удивителни успехи. Това вероятно говори по-скоро за лековерието на днешния гласоподавател, отколкото за високите критерии на кандидатите, помисли си Мишел.
Морс станал наемен смутител на спокойствието и се прехвърлял от лагер в лагер при всяка изгодна ситуация. Присъединил се към каузата на Ритър, когато кампанията почнала да набира скорост и кандидатът се нуждаел от по-сериозен кормчия. Морс имал репутацията на талантлив, хитър и при необходимост безмилостен организатор. Всички единодушно смятали, че той помогнал на Ритър да предприеме едва ли не идеалната кампания. И по всичко личало, че му доставя огромно удоволствие да разклати лодката на управляващите с въвеждането на трета влиятелна сила. След убийството на Ритър обаче Морс бил отритнат от всички политици и животът му неумолимо поел надолу. Преди малко повече от година загубил разсъдъка си и попаднал в държавна клиника за душевноболни, откъдето едва ли щял някога да излезе.
Мишел отново настръхна, когато видя Шон Кинг точно зад кандидат-президента. Мислено преброи агентите в залата. Не бяха чак толкова много, осъзна тя. В групата за охрана на Бруно имаше три пъти повече. Кинг беше единственият агент в непосредствена близост до Ритър. Интересно, кой ли бе измислил толкова тъп план?
Мишел старателно бе изучила историята на своята организация и знаеше, че функцията на тайните служби се бе развивала в течение на времето. Едва след трагичната смърт на трима президенти — Линкълн, Гарфийлд и Маккинли — Конгресът предприел решителни мерки за президентската безопасност. След като Маккинли бил застрелян, Теодор Рузвелт пръв получил истинска охрана от страна на тайните служби; по онова време обаче всичко било много по-просто. Като новоизбран вицепрезидент на Франклин Рузвелт през Втората световна война, Хари Труман дори нямал прикрепен агент от тайните служби, докато един от неговите помощници не го убедил, че човек, който е само на крачка от най-високия пост в света, заслужава да бъде охраняван поне от един въоръжен професионалист.
Докато срещата на екрана продължаваше, Мишел наблюдаваше как агент Кинг действа строго по устава и погледът му непрестанно се движи. Тайните служби създаваха този навик у своите сътрудници чрез непрекъснати упражнения. Веднъж между тайните служби и други държавни правоохранителни агенции било проведено състезание чии представители определят най-точно кога някой лъже. Службите спечелили категорична победа. За Мишел причината бе очевидна. Всеки агент от група за охрана посвещава голяма част от своето време на усилието да отгатне най-интимните мисли и мотивация на хората само по видимото проявление.