— Агентът от тайните служби Шон Кинг.
Болдуин я изгледа втренчено.
— Точно така. Говориш тъй, сякаш го познаваш.
— Не съм го срещала. Но отдавна проучвам случая.
Без да бърза, Болдуин огледа Мишел от глава до пети и младата жена се изчерви.
— Не виждам халка на пръста ти. Да не вземеш да речеш, че вече няма свестни мъже, дето да харесат хубаво младо момиче като теб?
Мишел се усмихна.
— Работното ми време е шантаво. На мъжете това не им харесва.
— По дяволите, скъпа, мъжете харесват само да има вечеря и бира, когато седнат на масата, никой да не оспорва глупостите им, да се шляят по цял ден и да заварят в леглото топло тяло за секс, ама без много приказки след това.
— Виждам, че сте ги разгадали напълно.
— То пък какво ли има за разгадаване. — Болдуин помълча за момент. — Да, много симпатичен мъж. Ама като стреляше с онзи пищов, не беше чак толкова симпатичен.
Мишел отново трепна.
— Видяхте ли го?
— Аха. Когато застреляха Ритър, настана същински ад. Направо да не повярваш. Полицаят пред мен се обърна да види какво става, а навалицата го повали и взе да се препъва в него. Аз просто замръзнах. Не че не съм чувала пушки още от малка, дори и сама съм стреляла да плаша разни гадинки, крадци по нивите и други такива. Ама онзи път беше различно. Тогава видях как Кинг застреля Рамзи. После другите хукнаха с Ритър, само че той вече беше умрял, личеше си от пръв поглед. А пък онзи Кинг си стоеше и гледаше в пода, все едно… все едно…
— Все едно, че току-що е видял как собственият му живот свършва — подхвърли Мишел.
— Точно тъй. Ти откъде знаеш?
— Познавам един човек, който е преживял нещо подобно. А случайно не чухте ли някакъв шум, преди да застрелят Ритър? Нещо, което може да е разсеяло агент Кинг?
Мишел не искаше да спомене, че звукът може да е бил звън на асансьор, за да не повлияе върху спомените на Болдуин.
Старата жена се замисли, после поклати глава.
— Не, не помня да съм чула. А и много шумове имаше. Знаеш ли какво направих? Избягах по коридора и се скрих в килера. Толкова бях уплашена, че излязох едва след час.
— Но преди всичко това сте почистили третия етаж?
Болдуин я погледна втренчено.
— Защо не ме попиташ направо каквото искаш, та да не си губим и двете времето?
— Добре, почистихте ли стаята на агент Кинг?
Болдуин кимна.
— Разбира се, всички бяха напуснали още преди събитието. Но имах списък с имената на хората. Да, почистих онази стая, преди да почне стрелбата, и да ти кажа право, голямо чистене падна.
— Защо, толкова ли е бил немарлив?
Болдуин многозначително вдигна вежда.
— Не, ама предната нощ трябва да е имало голямо оживление в стаята.
— Оживление? — повтори Мишел.
— Да, оживление.
Мишел бе седнала на ръба на люлеещия се стол. Сега се облегна назад.
— Разбирам.
— Стаята изглеждаше тъй, като че диви зверове са вилнели из нея. Дори намерих черни дантелени бикини върху полилея, представи си. Не знам как са попаднали там и не искам да знам.
— Имате ли представа кой е бил другият звяр?
— Не, но ми се струва, че не е нужно да го търсиш много далече, нали ме разбираш?
При тези думи Мишел присви очи.
— Да, наистина. Значи не сте видели някой да излиза от асансьора насред суматохата?
— Асансьора не съм го и поглеждала — спомни си жената.
Мишел погледна бележките си.
— Видях, че хотелът е затворен.
— Затвориха го скоро след като застреляха Ритър. Лоша слава и тъй нататък. И за мен беше зле. Оттогава не съм видяла постоянна работа.
— Оградили са го с телена мрежа.
Болдуин сви рамене.
— Хора всякакви. Едни гледат да отмъкнат нещо, други взимат наркотици или влачат приятелките си там, нали знаеш за какво.
— Няма ли някакви планове да го отворят отново?
Болдуин изсумтя шумно.
— По-скоро ще вземат да го съборят.
— Имате ли представа чия собственост е сега?
— Не. Вече е просто една голяма камара боклук. Също като целия този град.
Мишел зададе още няколко въпроса, после благодари и си тръгна, но не преди да даде на Лорета Болдуин малко пари за помощта.
— Обади ми се кога ще излъчват филма. Искам да го гледам по телевизията.