— Удобно — подхвърли агентът.
Паркс гледаше втренчено Кинг.
— Мога ли да попитам защо сте вадили пистолета? Нали тогава не бяхте на дежурство?
— Стори ми се, че някой дебне около къщата.
— Заловихте ли някого?
— Не, оказа се посещение на стара позната.
Паркс го изгледа странно. Явно реши да не задълбава.
— А ще кажете ли какъв ми е бил мотивът? — попита Кинг.
— Човекът работи за вас, може да е бъркал в касата или пък е открил, че мамите клиентите, и се е опитал да ви изнудва. Уреждате среща и го убивате.
— Интересна теория, само че той не бъркаше в касата и аз не мамя клиентите, защото нямам пряк достъп до техните сметки. Проверете.
— О, ще проверим, но това са само две от възможностите. Ето и друга: узнавате някак, че човекът е включен в Програмата за защита на свидетели, и се изпускате пред когото не трябва.
— И затова го убиват с моя пистолет, който беше в моя кобур?
— Или сте го извършили лично срещу добро заплащане.
— А, значи сега станах и наемник!
— Знаехте ли, че Дженингс е включен в програмата?
Кинг се поколеба миг по-дълго, отколкото трябваше, или поне така му се стори.
— Не.
— Ще се съгласите ли да ви проверим с детектор на лъжата?
— Не съм длъжен да отговарям.
— Просто се мъчим да ви помогнем — каза Паркс. — Нали разбирате, след като вече признахте, че оръжието на убийството е било у вас в момента, когато е застрелян Дженингс.
— За ваше сведение не сте ме предупредили за правата ми, тъй че не ми се вярва съдът да приеме каквото и да било от казаното досега за доказателство.
— Не сте под арест. Няма предявено обвинение — изтъкна единият агент. — Следователно не сме длъжни да ви предупреждаваме за правата.
— И ако ни призоват за свидетели — добави Паркс, — можем само да повторим какво казахте в наше присъствие.
— Сведения от втора ръка — отсече Кинг. — И определено не вярвам съдът да ги допусне по изключение, защото говорят за предубеждение. Процесът моментално ще бъде обявен за невалиден.
— Не практикувате наказателно право, нали? — попита Паркс.
— Не, защо?
— Защото онова, което казахте току-що, е пълна глупост.
Кинг вече не изглеждаше толкова самоуверен.
— Оттегляте ли твърдението си, че пистолетът е бил у вас по време на убийството? — настоя Паркс.
— Арестуван ли съм?
— Може да зависи от отговора на въпроса ми.
Кинг се изправи.
— От този момент нататък всички разговори ще се водят в присъствието на адвоката ми.
Паркс също стана и за момент Кинг имаше чувството, че едрият мъжага се готви да прескочи масата и да го сграбчи за гушата. Но шерифът само се усмихна и подаде торбичката с пистолета на един от агентите.
— Сигурен съм, че пак ще се видим — каза любезно той. — Само не си правете планове за пътуване извън града — няма да съм доволен.
Докато останалите си тръгваха, Кинг дръпна Уилямс настрани.
— Тод, защо тоя Паркс командва парада? ФБР не отстъпва пред никого.
— Убитият е бил в Програмата за защита на свидетели. А Паркс е много голяма клечка в йерархията. Мисля, че точно той е пратил Дженингс насам. И сега убийството го е засегнало здравата. Мисля, че си използва връзките във Вашингтон. — Тод се озърна смутено и сниши глас. — Виж какво, нито за миг не съм повярвал, че имаш нещо общо с това.
— И сега сигурно се каниш да кажеш „но“?
Тод се смути още повече.
— Но мисля, че ще е най-добре…
— Да преустановя работата си като доброволен помощник на полицията, докато всичко приключи, нали?
— Благодаря ти за разбирането.
След като Тод си тръгна, Кинг седна зад бюрото. Мъчеше го въпросът защо не бе арестуван веднага. Всъщност разполагаха с достатъчно доказателства за обвинение. И как можеше пистолетът, който бе носил в кобура си онази нощ, да е използван при убийството на Дженингс? Сещаше се за два възможни варианта, а когато му хрумна нова мисъл, той едва не проби стената с юмрук. Как можеше да е толкова глупав?
Грабна телефона и се обади на един стар приятел във Вашингтон. Човекът все още работеше за тайните служби и бе останал на страната на Кинг през цялото изпитание преди осем години. След като си побъбриха на лични и професионални теми, Кинг го попита как е Джоун Дилинджър.