Той се настани по-удобно и подпря чашката върху дланта си.
— Знам, че си заета, затова ще карам направо. Един помощник-шериф на име Джефърсън Паркс дойде да ме посети. Той вода разследването за Хауард Дженингс, убития свидетел от Програмата за защита на свидетели. Същият, който дойде да вземе пистолета ми, докато ти беше вкъщи.
Джоун явно се заинтересува.
— Джефърсън Паркс?
— Познаваш ли го?
— Името ми звучи познато. Значи са ти взели пистолета. Балистичната експертиза показа, че си чист, нали?
— Всъщност не, има пълно съвпадение. Хауард Дженингс е убит с моя пистолет.
На идване Кинг бе обмислил тези думи много внимателно, защото искаше да види как ще реагира Джоун. Тя едва не разля кафето си. Или беше наистина голяма актриса, или реагираше искрено.
— Не може да бъде — отсече тя.
— Същото казах и аз. Но за щастие и двамата с Паркс сме единодушни поне за едно — че някой може да е използвал за убийството моя пистолет, докато аз съм си мислил, че е у мен.
— Как?
Кинг накратко изложи своята теория за подмяната. Беше се колебал дали да не премълчи, но в крайна сметка реши, че не е чак толкова важно, а освен това искаше да види как би реагирала и на тази новина.
Джоун се замисли — според него по-дълго от необходимото.
— Това би означавало голям опит и отлично планиране — каза накрая тя.
— И достъп до къщата ми. Би трябвало да върнат пистолета в сейфа преди идването на полицията. Нали си спомняш онази сутрин, когато ти беше при мен.
Той допи кафето и си наля още една чашка, докато Джоун осмисляше чутото. Предложи и на нея, но тя отказа.
— Значи идваш да ми кажеш… че според теб аз съм те натопила? — попита тя.
— Казвам само едно: че някой го е направил и току-що ти обясних как вероятно е станало.
— Можеше да ми го кажеш по телефона.
— Да, можех, но ти ме посети и аз реших да ти върна визитата. Поне се обадих предварително.
— Не съм те натопила, Шон.
— Значи край на всичките ми беди. Ще се обадя на Паркс да му съобщя добрата новина.
— Знаеш ли, отива ти да се правиш на умник.
Той остави чашката и се приближи плътно до нея.
— Дай да ти го обясня с прости думи. В кабинета ми откриха труп на човек, убит с моя пистолет. Нямам алиби, а един адски печен шериф, който може и да приема донякъде теорията ми за подмяната, в никакъв случай не е убеден в невинността ми. И този човек няма да се просълзи, ако ме пъхнат на топло до края на дните ми или пък ме боднат със спринцовката, за да премина в отвъдното. Ти пък ме посещаваш изневиделица и кой знае защо, пропускаш да споменеш, че вече не работиш за тайните служби. Поднасяш хиляди извинения, държиш се мило и в крайна сметка те приютявам за една нощ. Правиш всичко възможно, за да ме съблазниш върху кухненската маса по причина, която все още не проумявам, но не мога да повярвам, че е свързано само с желанието да съживиш тръпка отпреди осем години. Докато плавам по езерото, ти оставаш сама в къщата и по някакъв тайнствен начин моят пистолет се оказва оръжие на убийството, след като е конфискуван същата сутрин. Е, Джоун, може и да изглеждам ненужно мнителен, но би трябвало да съм в болница на командно дишане, за да не се усъмня поне мъничко в тая странна поредица от събития.
Тя го изгледа с вбесяващо спокойствие.
— Не съм взимала пистолета ти. И не знам някой да го е правил. Нямам никакви сведения по въпроса. Просто ще трябва да ми повярваш на честна дума.
— Какво облекчение.
— Никога не съм казвала, че още работя в службите. Ти просто го предположи.
— Но и не каза, че си напуснала! — повиши глас Кинг.
— Не си ме питал! — отвърна тя със същия тон и добави: — И не беше всичко възможно.
Кинг се обърка.
— Какво?
— Ти каза, че съм направила всичко възможно, за да те съблазня. Много повече мога за твое сведение.
Двамата се облегнаха назад, останали без дъх, а навярно и без думи.
— Добре — каза след малко Кинг, — не знам каква игра си играеш с мен, но щом си решила, продължавай. Няма да вляза в затвора за убийството на Дженингс, защото не съм го извършил.
— Нито пък аз, и не се опитвам да те натопя. Какъв би бил моят мотив?
— Е, ако знаех, нямаше да съм тук, нали? — Кинг се изправи. — Благодаря за кафето. Следващия път сложи по-малко цианкалий, от него получавам газове.
— Както вече ти казах; дойдох да те видя с определена цел — прекъсна го Джоун. Кинг я изгледа втренчено. — Но не стигнах дотам. Изглежда, срещата след толкова години ме стресна повече, отколкото предполагах.