Той вдигна дистанционното. Трептящата жена на пода се размърда. Изправи се. Гола и прегърбена. С отпусната от възрастта кожа. Обви ръце около тялото си, за да се предпази от студа. Лицето й беше обърнато надолу, скрито под кичури немита коса.
— Всеки часовник може да бъде върнат назад. Дори когато показва една минута преди полунощ.
Жената ставаше по-висока. Бръчките по кожата й изчезваха. Тя отпусна ръце, разкривайки пълните си гърди. Отметна назад косата си, която внезапно бе станала руса, и вдигна чистото си лице.
Гледахме Мадлин.
Само дето не беше Мадлин. Не съвсем. Холографската жена изглеждаше с десет-петнайсет години по-стара. Тя се завъртя бавно. И после, подобно на изгасена лампа, изчезна. Ларсен зае мястото й в центъра на салона.
— Мисля, че всички вече се запознахте с майка ми.
Очите на присъстващите се обърнаха към нея, но тя не ги погледна. Седеше на ръба на канапето, обърнала лице настрани, загледана в нищото.
— Преди двайсетина години й откриха агресивна форма на левкемия — каза Ларсен. — Даваха й не повече от година живот. Докторите предложиха курс химиотерапия, който щеше да унищожи костния й мозък. Той трябваше да бъде възстановен по-късно с трансплантации от донори. Процес, който води до други усложнения и рискове. Да не говорим за значителната болка. На мен обаче ми дойде по-добра идея. Идея, която не е само лек срещу рака. А лек срещу всичко. Начин да обърнем времето назад.
Той се огледа. Повечето присъстващи бяха насядали. Мередит седеше до първия си режисьор и му шепнеше нещо. Ларсен прочисти гърлото си.
— Колко от вас са чували за движението „Млада кръв“?
Повечето вдигнаха ръце.
— А колко са го опитвали?
Този път вдигнаха ръце само двама, включително и режисьорът до Мередит.
— Концепцията е проста — каза Ларсен. — И малко дете може да стигне до нея. Вземаш кръв от младите и я преливаш на старите. Идеята дошла от изследване върху лабораторни мишки. Учените свързали кръвоносните системи на млади и стари мишки. Нова кръв в стари артерии. И старите мишки процъфтели. Доколкото можеш да процъфтяваш, когато към теб е пришит друг организъм.
Мередит се наведе напред. Режисьорът сложи ръка на голото й коляно и тя я перна, но не откъсна поглед от Ларсен.
— Какво направихте с майка си?
— Почти същото, което препоръчваха докторите. Премахнахме напълно костния й мозък и го сменихме с трансплантирана тъкан.
— Чия тъкан използвахте?
— Нейната собствена — отвърна Ларсен и погледна майка си. — Използвахме костен мозък от детството й. Методът е известен като автоложна трансплантация на стволови клетки. Заместване на болна тъкан със здрава от същия пациент. Няма усложнения от евентуално отхвърляне. И тъй като тъканта е била взета, когато тя е била съвсем малка, имаше и други предимства, за които не можете и да си представите… Позволете.
Той се отдалечи от центъра и натисна копче на дистанционното. При тавана се появи вихър синя светлина, която се спусна надолу, докато не увисна на нивото на очите. Светлината сякаш се сгъсти и прие нова форма. Бетонна сграда, издигаща се самотно в снежно поле. Образът започна да се върти. Отстрани на сградата имаше груб портик над двойна врата. Под него се виждаше изоставена стара линейка, чиито колела липсваха.
— Първата ми лаборатория — каза Ларсен. В гласа му се долавяше лека носталгия. — Намираше се много далеч. Властите не гледат с добро око на свободата на мисълта. Поне в тази страна и особено когато става дума за стволови клетки.
Болницата се разтвори във въздуха. Сега гледахме вътрешността на лаборатория. Мъж с руса коса до раменете работеше усърдно, като се местеше от микроскоп към примигващи компютърни екрани. Не виждахме лицето му, но не беше и нужно.
— Стволовата клетка е изумително нещо — каза истинският Ларсен. — Тя може да се превърне във всеки вид тъкан. Може да регенерира и подновява.
От окуляра на микроскопа блесна светлина и прие форма в илюзорната лаборатория, позволявайки ни да видим какво точно е гледал Ларсен. Клетки в разтвор, които пулсираха и се деляха.
— Стволовите клетки в костния ви мозък създават кръвта ви. Но това не е единственото, на което са способни. Само с няколко модификации те могат да пътуват през кръвоносната ви система и да подмладяват всичко, до което се докоснат. Сърдечната тъкан. Черният дроб. Очите. Да ги направят толкова здрави, колкото са били в детството ви. При това без хапчета, химикали или диети. Просто собственото ви тяло обръща времето назад.