Видяхме как сиво сърце се превръща в плътно и здраво, как надупчен черен дроб става лъскав и кафяв. След това видяхме малко дете, играещо си на поляна. Пъргав тийнейджър, скачащ в океана от отвесна скала. А после само за миг хлътналата част на салона се превърна в морга. Подът и стените й бяха облицовани с малки бели плочки като в станция на метро. Метални колички, върху които бяха поставени груби на вид инструменти. Имаше щипци, сякаш изковани в ковачница. Скалпели и триони за кости. В центъра на помещението под операционни лампи стоеше носилка. Върху нея лежеше покрита с чаршаф форма. Ларсен мина през илюзията и спря до трупа.
— Предполагам, че повечето от вас нямат замразен костен мозък от детството ви, който чака да бъде използван. Е, ами ако някой намери начин да вземе ваша ДНК и да я имплантира в клетка? — попита той. — И ако можем да дадем на тази клетка искрица нов живот, така че тя да се роди отново и часовникът й да започне да брои от нулата? Всички белези на възрастта ще бъдат заличени. Представете си какво би било, ако тези стволови клетки — вашите стволови клетки — ви чакат в съд, който расте в идеална обстановка, докато не се наложи да ги използвате?
Той замълча и остави присъстващите да огледат добре в моргата.
— Ако можем да направим това, ако имаме неограничен източник на наши стволови клетки, но толкова свежи и жизнени, колкото са били в детството ни, ще имаме извор на живот в самите нас. Фонтан на младостта в собствените ни кости.
Моргата изчезна. На нейно място се появи дълъг коридор. Някакъв човек буташе носилка на колела в сумрака. Далече отпред имаше врата. От цепнатината под нея, от касата и от ключалката й струеше ослепителна бяла светлина.
— Мога да отворя тази врата — каза Ларсен. — Мога да ви отведа до другата страна. Мога…
— Какво искате да кажете? — прекъсна го Мередит.
— Намерих начин — каза Ларсен. Дори Меридит да го беше изненадала, той успя да се окопити бързо. Несъмнено бе изнасял и преди тази презентация и очакваше въпроси. — Мога да взема съвсем малка проба от ваша ДНК. Да я прехвърля в ядрото на клетка. Да я посадя там, където ще може да расте. След по-малко от година — около десетина месеца — мога да започна да събирам костен мозък. Вашият костен мозък, но с върнат в изходна позиция клетъчен часовник.
— Това клониране ли е? — попита Мередит. — Клониране на хора?
— Разбира се, че не. — Гласът му беше съвсем спокоен. Майка му в другия край на помещението не беше помръднала нито мускул. — Това са само стволови клетки.
— Как ги получавате?
— Чрез запазен и известен само на мен процес. След като прехвърля ДНК — вашата ДНК — аз култивирам клетките в съд за еднократна употреба.
— Какво ще рече „съд за еднократна употреба“?
— Точно това е запазената част.
— Запазена като патентована ли?
Ларсен поклати глава.
— Патентите са част от публичния регистър и са защитени само за определен срок. Тайните обаче си остават такива, докато ги пазите. А аз пазя своите тайни много добре.
— Това не ми е достатъчно. Все пак искате десет милиона долара.
— Една четвърт от парите, които сте направили миналата година.
— Но повече, отколкото бих искала да изгубя — каза Мередит. — Искам да знам какво всъщност купувам.
— Не е толкова просто да ви покажа — каза Ларсен. — В края на краищата, за целта ще се наложи да разрежа майка си.
Майка му вдигна очи, но иначе не помръдна.
— Тогава как ще докажете, че това наистина работи? Че наистина можете да го направите? — попита Мередит. Когато Ларсен започна да вдига дистанционното, тя поклати глава. — Това са само пушек и огледала. Всички тук знаем как се правят филми.
— Не мога да ви покажа лабораториите си — каза Ларсен. — Но мога да ви предложа следващото най-добро нещо.
— Какво е то?
— Хора, на които имате доверие — каза той. — Направих това за майка си преди две десетилетия. Първоначално имаше усложнения. Опитвах се да създам нови клетки от стара ДНК — хромозоми, понесли всички мутации и поражения, които могат да се очакват след дълъг и пълноценен живот. Някои от тези несъвършенства се предаваха през съдовете, дори през процеса на прераждане. Оттогава технологията изпревари проблемите. Мога да редактирам гени, както се редактира текст. Мога да разглобя вашата ДНК и да я сглобя отново във вида, в който е била, когато сте се родили. Мога…
Бях чул достатъчно. Знаех какво прави Ларсен и защо никога няма да може да обясни на Мередит Майлс. Говореше витиевато за прераждане и съдове за еднократна употреба, защото не можеше да й каже, че кани всички на вечеря, на която ще им бъде поднесена човешка плът.