Вдигна жена.
— ТРАКОН — Северна Калифорния — каза тя и зачака. Толкова спокойно и професионално, че за момент си помислих, че е на запис. Зачаках меню, но вместо това тя заговори отново. — Да?
— Трябва незабавно да говоря с директор Рийс.
— Той си тръгна в шест.
— В такъв случай трябва да му звъннете у дома и да ме свържете.
— Кой се обажда?
— Лий Кроу — казах аз. — Вчера се срещах с него.
Паузата продължи достатъчно дълго, за да си помисля, че може да ме е отписала като поредната откачалка и да ми е затворила. Сигурно всеки побъркан на тема НЛО в Северна Калифорния й се е обаждал в един или друг момент. Но най-накрая гласът й прозвуча отново.
— Момент, господин Кроу — каза тя. — Свързвам ви.
Настъпи тишина. Включих спикърфона, за да мога да държа волана с две ръце.
— Ало? — каза Рийс. — Кроу?
— Нуждая се от още една услуга — казах аз. — Няма да ви отнеме много време.
— Слушам ви.
— Помните ли номера на онзи хеликоптер, който търсихме вчера?
— Мога да го намеря.
— Добре. Защото той току-що отлетя от паркинг на „Мълхоланд“ и 405 и се насочи на северозапад. Трябва да разбера къде ще се приземи.
— „Мълхоланд“ и 405? Говорите за Лос Анджелис.
— Да.
— Това е извън обхвата ни.
— Тоест не можете да го направите ли?
— Не казах това. Просто трябва да се обадя на колегите ни в Сан Диего. Мога ли да ви се обадя отново на този номер?
— Да, моля — казах аз.
Той затвори и продължих да карам десетина минути в мълчание. Магистралата минаваше над улиците и трафикът се движеше бързо. Видях знаци за Магистрала 101. Можех да продължа по нея на север към Вентура и да изляза по-близо до брега. Или да остана и да стигна до междущатска магистрала 5 обратно през Централната долина. Избрах крайбрежния маршрут и завивах към изхода, когато телефонът иззвъня.
— Да?
— Още е във въздуха — каза Рос. — Лети със скорост двеста шейсет и шест километра в час на запад-северозапад на височина хиляда и осемстотин метра.
— Какво се намира на запад-северозапад от Ел Ей?
— Санта Барбара, предполагам. И куп малки градчета нагоре по крайбрежието.
— Ще ми кажете ли, когато се приземи?
— Ако мога.
— От какво зависи?
— Това е хеликоптер, който може да кацне навсякъде — каза Рийс. — Калифорния не е точно плоска и топографията й и радарът не се разбират много добре.
— Тоест, ако се спусне под нивото на планините, ще го изгубите.
— Но засега се движи високо. И транспондерът му е включен.
— Тогава ми кажете, ако промени курса си или изчезне от радара — казах аз.
35.
Ларсен летеше към Санта Барбара с двеста и шейсет километра в час, а аз го следвах по земята с частица от тази скорост. Той щеше да стигне целта си много преди мен, ако изобщо бях тръгнал към правилното място. Около полунощ спрях да заредя във Вентура, на 80 километра от Ел Ей. Не исках да се забавям още, но резервоарът на ягуара беше почти празен и двигателят се давеше. Рийс още не ми се беше обадил, което означаваше, че Ларсен продължава да е във въздуха. Всяка минута, през която наливах бензин, той се отдалечаваше с още пет километра от мен.
След Вентура магистралата отново продължаваше покрай брега и трафикът стана съвсем рядък. Резервоарът ми беше пълен, така че дадох възможност на двигателя да покаже възможностите си, като стисках палци наоколо да не се спотайва полицейски патрул. Не си давах сметка, че покрай магистралата върви железопътна линия, докато не настигнах и задминах влака на „Пасифик Сърфлайнър“ между Карпинтерия и Санта Барбара.
Час и двайсет минути след излитането на хеликоптера телефонът иззвъня. Погледнах екрана и вдигнах.
— Кацна ли?
— Преди пет минути — каза Рийс. — Доколкото виждам, насред нищото. Чували ли сте за Сан Симиън?
— Хърст Касъл.
— Горе-долу — каза той. — Имате ли химикалка?
— В момента карам.
— Отбийте и спрете — каза той. — Ще ви дам джипиес координати.
Махнах крака си от газта, отбих при бордюра и спрях.
— Добре. Дайте.
Той ми продиктува координатите. Въведох ги в телефона на Илайджа, благодарих и затворих. После отворих картата и вкарах координатите в нея. Указателят посочи място на двеста и двайсет километра на северозапад.
Продължих в нощта. Към три и половина сутринта стигнах до отбивката. Намалих до петдесет километра в час и включих дългите светлини.