Кръглият люк на кислородната камера можеше да се отвори отвън с тежка хромирана дръжка. Не виждах резе или ключалка, но имаше и друг начин да й попреча да излезе. Избрах един пистолет, махнах пълнителя и го напъхах между дръжката и стоманения ръб на камерата. Излязох заднешком, без да откъсвам поглед от нея. Ако беше живяла малко по-дълго, Клеър щеше да изглежда като жената пред мен. Мисълта ме накара да настръхна по начин, който не мога да обясня.
Претърсих останалата част от къщата, а после и гаражите. Не открих никаква следа от Мадлин, никакъв намек какво може да се е случило с нея. Оставаше ми да претърся единствено хеликоптера и малката барака до площадката за кацане.
Проверих отново Ларсен — още беше жив и в безсъзнание. Стегнах турникетите му. После излязох навън, отидох по пътеката до площадката и отворих страничната врата на хеликоптера. Вътре нямаше нищо, което да ме изненада. Луксозна тапицерия от бяла кожа. Плоски екрани и орехова облицовка. Спасителни жилетки и пожарогасители под седалките. Отделение с надуваем спасителен сал и кутия с оранжев сигнален пистолет. Оставих вратата отворена и отидох при бараката.
Застреляният от мен мъж беше дошъл тичешком, след като бе разбрал, че шефът му е в опасност. И беше оставил металната врата отворена. Надникнах вътре, влязох и включих осветлението. Половината от бараката беше апартамент. Две тесни легла, кухненски бокс и кръгла маса. Баня с кабинка за душ и два умивалника. Видях три четки за зъби на лавицата и три сухи дезодоранта в шкафчето зад огледалото.
Явно тук живееха трима братя. Идентични тризнаци с едни и същи гени, едни и същи белези и различни рождени дни. Двама от тях вече бяха мъртви, а третият беше някъде на юг и беше зает с продължителен разговор с портиера на Мередит Майлс. Бях елиминирал и тримата, но в крайна сметка те бяха жертви на Ларсен. Не мои. Може би той имаше начин да оправдае онова, което им беше сторил, да го обясни ако не на света, то поне на себе си. В края на краищата, той не поробваше други хора. А копия на самия себе си.
Отидох до другата страна на помещението и намерих отчетите за поддръжка на хеликоптера. Видях количка със завързан за нея двесталитров варел авиационно гориво. Вероятно запаси, в случай че хеликоптерът кацне с празни резервоари и трябва да отлети отново. Имаше метални рафтове с всякакви части от двигатели и инструменти по тях, както и цяла библиотека наръчници.
А между две лавици в бетонната стена, опираща в хълма, имаше солидна метална врата. Без дръжка и без ключалка. На стената до нея имаше малка черна кутия. Над нея беше монтирана миниатюрна камера, а отдолу мигаше червена лампичка.
Наведох се и опрях ухо на вратата. Долових тихо бръмчене на нещо, работещо от другата страна. Може би вентилатори. Металът беше дебел, неподатлив и студен.
Трябваше да вляза там и си помислих, че знам как.
Пет минути по-късно се намирах отново в къщата с количката и ремъците от варела за гориво. Ларсен не се намираше точно там, където го бях оставил. Беше дошъл в съзнание, беше се обърнал по корем и бе успял да пропълзи около метър и половина по пода. Опитваше се да се надигне на едно канапе.
Не ме беше чул да влизам, така че отидох направо при него, клекнах и сграбчих ръцете му, преди да е осъзнал, че съм там. Издърпах ги назад и ги вързах с единия от ремъците. После го вдигнах, облегнах го на количката и го вързах с другия ремък през гърдите.
— Как си? — попитах го аз. — Усещаш ли пръстите на краката си?
Той не отговори. Нямах нищо против, тъй като изобщо не ми пукаше. Наклоних го назад и го подкарах от къщата към бараката. Влязохме вътре и избутах количката покрай металните лавици до вратата. Свалих ремъка на гърдите му, сграбчих го за косата, надигнах го и тикнах лицето му пред камерата.
Нищо не се случи. Пресегнах се и започнах да му удрям плесници със свободната си ръка, докато не отвори очи.
Червената лампичка престана да мига. После стана зелена и някакво резе изщрака. Чу се съскане на студен въздух, долових прашен дъх на кислород и острата миризма на спирт за разтривки. Както и по-слаба миризма — вонята на стари превръзки, разлагащи се в кофа за боклук.