— Бягай! — изкрещях. — Бягай веднага!
Спринтирах през тунела. Настигнах Мадлин при първата двойна врата и видях, че горивото вече е стигнало дотам. Изблъсках я в лабораторията, сграбчих я за китката и я помъкнах навътре.
Намирахме се в средата на лабораторията, когато бараката експлодира. Бяхме издърпани назад, когато подпалването изсмука въздуха от пещерата, за да подхрани пламъците. После ударната вълна ни блъсна и ни запрати напред. Двойната врата зад нас вероятно ни спаси от мигновено изпепеляване. Изправихме се, минахме през следващата врата и се втурнахме покрай детските килии към помещението за новородени.
Бяхме оцелели при експлозията, но огънят със сигурност щеше да ни убие. Мадлин заблъска по металната врата и погледна през прозореца. Отвлечената жена вече беше от другата страна на стъклото. Очите й бяха разширени от ужас. Погледнах назад и видях, че цялата лаборатория е в пламъци.
— Кажи й да премести всички бебета. Веднага!
Мадлин започна да вика, след което я изблъсках настрани. Дадох на жената петнайсет секунди и започнах да стрелям в ключалките. Изпразних всички пистолети, които имах. Общо към петдесет патрона. Две от оръжията нямаха заглушители. Когато приключих, виждах, че Мадлин ми крещи, но чувах единствено писък в ушите си. Сритах вратата, но тя не помръдна. Коридорът вече беше пълен с мазен пушек и въздухът се сгорещяваше.
Изритах още три пъти вратата. Виеше ми се свят. Отстъпих назад, ритнах за последен път и вратата се отвори. Мадлин влезе първа и аз я последвах. Затръшнах вратата и погледнах надясно. Жената се беше свила на пода. Беше събрала увитите в пелени бебета така, както човек носи наръч дърва. Държеше и шестте, като леко се люлееше напред-назад на коленете си.
Лицата им плачеха, но не ги чувах.
Мадлин отиде при жената, а аз при рафтовете. Намерих купчина чисти пелени. На друг рафт имаше кани вода за разтваряне на мляко на прах. Награбих от двете и се върнах при вратата. Започнах да мокря пелените и да ги пъхам във всяка цепнатина, която можех да намеря.
Преди да приключа, осветлението угасна. Над вратата светнаха червени лампи, но и те примигнаха. Някъде отвън и над нас нещо избумтя. Резервният генератор или може би акумулатори.
Остана единствено оранжевата светлина, проникваща през правоъгълния прозорец на вратата. Слаба, мътна и далечна. Запълзях през стаята, докато не намерих Мадлин в тъмното. Тя ми тикна някакъв топъл вързоп, после още един. Седяхме с жената, чието име не знаех, всеки с по две бебета в ръце. Никога дотогава не бях държал новородено. Сложих ги в скута си, наведох се и доближих лице до главите им, като дишах в меките им коси. Въздухът беше изпълнен с дим. Бебетата бяха уплашени, гърчеха се и излизаха от повоите си.
Очите ми започнаха да смъдят, така че ги затворих. Легнах на пода и притиснах бебетата към себе си. Пресегнах се — първо напред, после назад. Мадлин и жената също бяха легнали. Мадлин стисна ръката ми в тъмното.
Дланта й беше топла и потна и можех да усетя пулса й върху кожата си. Тя ме пусна и аз останах сам в тъмното с двете бебета. Усещах как стаята започва да се накланя и върти по начина, по който го прави след седем-осем чашки. Помислих си за тревата отвън, хладна и мокра от мъглата и дъжда. Можех да съм там и да гледам как пламъците танцуват над хълма като ярък факел в нощта. Видях се там, коленичил в мократа пръст. Димът се издигаше пред мен и се извиваше в кръг, поглъщайки собствената си опашка. За миг си помислих, че разбирам безкрая. Какво означава да живееш вечно и какво — да умреш. Пред мен обаче нямаше избор. Аз вече бях избрал. Лежах в тъмното, приел съдбата си.
37.
Ако гледаш как умират хора, започваш да получаваш доста добра представа за смъртта. Какво е да потъваш в мрака, докато пръстите ти изстиват, крайниците ти се вкочаняват и последните ти думи заглъхват завинаги. Мисли си за нещата, които може би те чакат там, от другата страна.
Изобщо не ставаше по начина, по който си бях представял.
Най-малкото заради едно. Не бях очаквал целия този натиск върху лицето си. Нещо прищипваше носа ми, а нещо друго се забиваше в тила ми. Прашен въздух изгаряше ноздрите ми. Изпълни гърдите ми и аз се закашлях, след което осъзнах, че греша. Отворих очи и видях размазана червена светлина и движещи се сенки. Някой стискаше ръката ми. Трепнах и раздвижих ръце. Не можех да намеря бебетата. Когато се опитах да седна, някой ме притисна надолу.