— Благодарение на общия ни приятел.
— Оливия ли?
— Джим — каза тя. — Праща ви много поздрави.
— За какво става дума?
— Първо, искам да ви благодаря. Спестихте ми десет милиона долара. И може би душата ми.
— Значи сте разговаряли и с Оливия.
— Да — каза тя. — Забравете бара. Можем да се качим горе.
Тя ме хвана за ръката по същия начин, по който го беше направила, когато ме завари на верандата си. Този път ме поведе през лобито. Натисна копчето на асансьора и когато той дойде, се качихме. Стаята й беше на петия етаж, може би най-добрата в целия Ла Пас, но в сравнение с дома й над Ел Ей всичко тук изглеждаше като намерено на някой крайпътен битак.
Посочи ми да седна в един плетен стол на балкона, извади две бири от хладилника и ми ги подаде. Бяха топли, но все пак по-хладни от мен.
— Не сте дошли в Ла Пас само за да ми благодарите.
— Така е — каза тя. — Дойдох да ви наема. Казах на Джим, че се нуждая от най-добрия. Той каза, че това сте вие. Ако все още поемате случаи.
— Зависи.
— От какво?
— Свързано ли е със Стефан Ларсен?
— Ни най-малко.
— Какво искате да направя?
— Сложно е.
— Понякога успявам да събера две и две.
— И деликатно. Може и да не е съвсем законно.
— В такъв случай като че ли аз съм вашият човек.
— Предполагам.
Отворих бутилките с палец и й подадох едната. Чукнахме се и се загледахме през парапета. Морето при брега беше тюркоазно и тъмносиньо навътре, където дълбините поглъщаха слънчевата светлина. Нямаше нищо общо със Сан Франциско и това ми харесваше. Но все пак щях да отида там, където иска клиентът ми. Нямах нищо против, което беше нещо ново. Отдавна знаех кой съм, но тепърва се учех да живея с това.
Благодарности
Разходката из света на Лий Кроу беше забавна и с удоволствие ще се върна някой ден в него. Особено ако мога да го направя с всички хора, които ми помогнаха за написването на тази първа книга. Жена ми Мария Уанг ме подкрепяше от самото начало на писането и ми помагаше по повече начини, колкото мога да изброя. Децата ми Брус и Сали ме вдъхновяват. Работя малко по-усилено всеки ден, защото ги има. Д-р Натаниъл Бойър все така си остава човекът, към когото мога да се обръщам по какви ли не смахнати медицински въпроси. Той е по-добър от Гугъл, защото Агенцията за национална сигурност не може да състави досие за всички неща, които съм го питал през годините. Редакторът ми Наоми Гибс ми помогна за фината настройка на ръкописа. Тя беше идеална за този проект и се включи в него с повече познания за генното инженерство от мен. Хората от „Хотън Мифлин Харкорт“ — сред които Лора Брейди, Мишел Трайънт, Алисън Кър Милър и много други — бяха повече от изумителни и нито за миг не изгубиха вяра в мен. И накрая искам да спомена Алис Мартел. Всеки писател заслужава, но малцина имат агент като нея. Ако се налага да изберете само един човек на ваша страна в издателския свят, потърсете Алис.