— Беше ли в залата, когато изгуби самообладание? — попита Джим, Кимнах и той продължи: — След това ме следваше като послушно кученце. Всичко, което казал при разпита на Намар, било лъжа. Той бил Лорка. Той въртял цялата работа от върха.
— Приключи ли с него?
— Да, но Намар не го знае. Още се води мой свидетел. Утре ще му задам достатъчно въпроси, за да се уверя, че не е размислил през нощта, след което ще го предам обратно на Намар.
— А те няма ли да го накарат да размисли?
Джим се огледа. Сигурно преценяваше вероятността офисът ми да е подслушван. И сигурно прецени, че не е.
— Биха ли накарали теб да размислиш, ако това означава, че жена ти ще влезе във варела?
Поклатих глава. Каквото и да имаше предвид Джим с въпроса си, отговорът беше не. Не биха ме накарали да размисля заради хипотетична бъдеща жена, не биха ме накарали и заради Джулиет. Нямах добри чувства към нея, но никой не заслужаваше да се озове в някой от варелите на Лорка.
— Ще допуснат ли да се стигне до съдебно решение? — попитах аз.
— Това е Лорка. Човекът на върха. Няма да рискуват да бъде оправдан. Някой по-висш от Намар ще вземе решение тази нощ. Ще искат преразглеждане на делото. Ако не се получи, ще започнат да му предлагат да се признае за виновен. И защо не? Вече са го спипали за укриване на данъци, така че и без това ще лежи.
— Но ти печелиш — казах аз.
— Печеля.
Отворих чекмеджето на бюрото си и извадих бутилка.
— Пазех това.
— Продължи да го пазиш, Лий.
Канех се да махна капачката, но тонът му ме спря. Подпрях бутилката на коляното си и го погледнах.
— Не дойдох да говорим за делото — каза Джим. — Имам нова работа за теб. Един клиент се нуждае от детектив. Тя е добър клиент и двамата работим отдавна заедно. Затова предпочитам да й доведа някой трезвен. И сух, ако случайно имаш други дрехи тук.
— За какво става дума?
— За Клеър Грейвсенд.
Той ме наблюдаваше как ще реагирам, но името не ми говореше нищо.
— Би трябвало да я познавам ли?
— Продал си нейна снимка на един таблоид днес сутринта. Из целия интернет е.
Трябваше ми секунда да се досетя за какво говори. Още бях настроен на вълна Лорка и агент Уайт. После си спомних сутрешната си разходка. Името ми като автор би трябвало да върви заедно със снимката. За добро или лошо, целият свят щеше да разбере, че аз съм я направил.
— Самоубийството — какво общо има тя с него?
— Името на клиента ми е Оливия Грейвсенд. Майката на Клеър Грейвсенд.
— Имаш предвид онази Оливия Грейвсенд ли?
— Да.
— И момичето, което видях сутринта, е нейна дъщеря?
— Казах го току-що.
— И за какво ме наема клиентът ти?
— Момичето й е мъртво. Тя иска да разбере защо и как.
— Няма ли да го научи от полицията?
Джим изтупа пепел от пура от ревера си.
— Тя няма доверие на никого. Идентифицирали са момичето по пръстови отпечатъци, после са изпратили човек в дома й със снимки, за да направи официално разпознаване на трупа. Докато бил там, той й казал, че изглежда като самоубийство.
— И тя се тревожи, че заключението им е прибързано.
Джим кимна.
— Станало е доста бързо — каза той. — Ако започват работа с подобна нагласа, все едно сами са си сложили капаците.
— Някой видял ли я е да скача? — попитах аз. — Ако има свидетели, ако някой се появи…
Джим ме прекъсна с махване на ръка.
— Не знам дали е имало свидетели. А дори да намерят някого, който да даде показания, доколко ще им повярваш? Знаеш как стават тези неща. Можеш да си купиш общински съветник за десет хиляди долара. Колко според теб струва един свидетел от Търк Стрийт?
Помислих си колко бях похарчил през последните няколко седмици и какво бях видял сутринта. Свидетелите бяха податливи на обработка като всеки друг човек. Парите не са единственото, което може да определи показанията. Изнудването също върши работа, при това е по-евтино.
— Каза, че ще се срещнем с нея тази вечер — казах аз. — Тук ли?
— В дома й. Ако си свободен.
— Смятах да се махна от града за известно време — казах аз.
— Заради днес ли?
— Най-вече.
— Виж, Лий. Те са го заплашвали, за да свидетелства, както искат. Ние отвърнахме и той смени показанията си. Нямахме същите козове като тях, така че използвахме различни. Можеше да продължи да лъже, докато не покажем, че го прави.
— Ти да не си откачил? — попитах аз. — Деканса напълни гащите, когато спомена за Ийгъл Пас. Така че и двамата знаем кое е истина. Той изпитва ужас от клиента ти и това обяснява всичко.