Мълчанието на Джим беше най-близкото, което можеше да се очаква от него като признание. Бях прав. Тъй като нямаше да получа повече, оставих мълчанието да се проточи. Джим намери един кламер на бюрото ми, изправи го и започна да го навива около пръста си.
— Можеш ли да помогнеш на госпожа Грейвсенд? — попита той. — Или да потърся друг?
Знаеше как да ме прилъже. Освен че изобщо не ми се искаше да пропускам шанс с клиент като Оливия Грейвсенд, не можех да понеса и мисълта, че някой друг ще получи работата. А и може би да напусна града не беше добра идея. На властите не им беше нужно да съм наоколо, за да ме вземат на мушка. Ако Намар получеше решение от голямо жури, че са налице достатъчно основания за повдигане на обвинение, някой щеше да ме чака на летището, когато се върна. Така че спокойно можех да остана тук и да се опитвам да бъда в течение.
— Кога тръгваме? — попитах аз.
— Веднага — отвърна Джим. — Иди да си наплискаш лицето с вода. Опитай се да изглеждаш като хлапето, което познавах навремето. Ще се обадя на Тайтъс и ще му кажа да паркира отпред.
Седяхме на задната седалка на луксозния джип. Джим вдигна черната преграда, за да ни отдели от шофьора, след което се наведе към кутията за пури с овлажнител, вградена в конзолата помежду ни. Избра си тлъста „Кохиба“. Започна да върти пурата между пръстите си, но не я запали.
— Какво знаеш за Оливия Грейвсенд? — попита ме той.
— Онова, което знаят всички. Което излиза във вестниците. Уволни ме, преди да имам възможност да работя за нея.
Джим пропусна това покрай ушите си. Отряза със специалната ножица края на пурата, след което прокара няколко пъти върха й под носа си.
— Тя не е като хората с нейното положение — каза той. — Вярно, произлиза от богато семейство. И се е омъжила за още пари. Но дори да се беше родила в колиба и да се бе омъжила за изполичар, пак щеше да стигне дотам, където е.
— Тоест искаш да кажеш, че е хитра.
— Хитра не е точното определение. Ти си хитър. Аз съм хитър. Оливия Грейвсенд е безскрупулна.
— Но ти й имаш доверие.
— Тя е мой клиент от трийсет години. Знаеш ли какво е първото правило за работа с клиенти като нея?
— Не.
— Покривай си задника — каза Джим. — Ако Оливия иска нещо да бъде направено, обикновено го прави сама. Потърси ли външна помощ, значи й трябва бушон. Така че се погрижи първо за себе си. После й дай онова, което иска. Но никога, никога не й се доверявай.
Продължихме в мълчание по Маркет Стрийт. Шофьорът спря, преди да навлезем в „Ембаркадеро“, и Джим отвори вратата си.
— Това ли е? — попитах аз. — Да не би да живее в твоята сграда?
— Аз слизам тук — каза Джим. — Утре ме чака дело. Нямам време да пътувам чак до Кармел и обратно.
В крайна сметка излезе, че напуснах града — на задната седалка на рейндж роувъра на Джим Гарднър, с все така вдигната преграда и невидим шофьор, докато се носехме на юг по Магистрала 101. Сан Матео, Пало Алто. Сан Хосе беше само светлини и табели, след което продължихме през по-тъмни райони. Облегнах глава на прозореца и се загледах как асфалтът профучава покрай мен. По едно време долових миризмата на чесън и се досетих, че минаваме през полята на Гилрой. След това явно съм заспал за близо цял час.
Когато отворих очи, пътувахме на юг по Шосе 1. Завоите забавяха скоростта ни, но не много. Отдясно между дърветата можех да зърна Тихия океан. Водите му бяха спокойни и сребристочерни на лунната светлина. Петнайсетина километра по този начин, след което пътят продължи през вътрешността и шофьорът намали. Завихме по необозначен път и продължихме към крайбрежните скали. Стигнахме до метален портал и спряхме. Порталът се отвори и продължихме нататък до къщата на Оливия Грейвсенд.
Слязох от колата и се загледах в сградата. Тя беше изградена от груб пясъчник. Покривът бе покрит с испански керемиди. Преброих шест комина. Миришеше на лавандула, евкалипт и морски пръски. Къщата беше построена направо върху отвесните скали и вълните се разбиваха на трийсетина метра под нея. Оливия Грейвсенд можеше да лови риба направо от прозореца на спалнята си, ако поиска.
Тайтъс, шофьорът на Джим, остана в колата, но изключи двигателя. Не знаех какво друго да правя, така че отидох до вратата и почуках. Отвори ми иконом. Бяла коса, бяла риза под черно сако. Косата му беше разрошена, а ризата и сакото се нуждаеха от ютия. Съмнявах се, че винаги изглежда по този начин.
— Тя ви очаква в оръжейната, сър.
— Добре.
Нямаше как да знам дали винаги посреща гостите си в оръжейната. Може би го правеше само в специални случаи, когато имаше наум нещо, свързано с насилие. Стените бяха облицовани с английски орех и украсени с изработени по поръчка френски пушки. На масата до камината имаше отворена дървена кутия с чифт пистолети за дуел върху зелено кадифе. Оливия Грейвсенд седеше до студената камина с толкова изправен гръб, че облегалката на стола й сигурно й завиждаше. Беше облечена в черна рокля, достигаща до глезените й. Единственото украшение, което носеше, беше малък златен медальон. Със светец, когото не разпознах. Погледна ме с очи, чийто цвят съответстваше на този на оръжейната стомана навсякъде около нас.