— Госпожо Грейвсенд — казах аз. — Съжалявам, но нямам представа какво означава това. Аз бих съжалявал, ако точно сега изгубя парите в портфейла си — а те са петнайсет долара. Знам, че вашето ниво е различно. За сто хиляди ли говорим? За двеста и петдесет?
Погледът й се плъзна бавно от обувките ми до яката на ризата. Сигурно оценяваше всичко на гърба ми — сума, която едва ли можеше да се мери с цената на лака й за нокти. Изпитах облекчение, че имах сухи дрехи в офиса.
— Двайсет милиона — каза тя. Докато пресмяташе, се загледа в дъбовите греди на тавана. — Закръглено надолу.
— Десетте процента от онова, което й се е полагало?
— Да.
— Кога е щяла да получи останалите?
— На трийсетия си рожден ден. И тези пари са само началото. Щеше да наследи цялото ми богатство след смъртта ми.
— Уговорката окончателна ли е била, или бихте могли да я промените?
— Можех да направя всичко. И тя го знаеше.
— Което означава, че е имала всички причини да се навърта наоколо. И да печели благоволението ви.
— Определено — отвърна Оливия и сви рамене. — Ако се налага.
Отново се огледах. Да се каже, че къщата се поддържа спретната, щеше да е подценяване. Въздухът беше филтриран и в него се носеше антисептичният аромат на евкалипт. Цялото място се поддържаше като музей. По стените на дългия коридор висяха портрети на сериозните предци на Оливия Грейвсенд в позлатени рамки и осветени отдолу от една-единствена спот лампа. Датите на раждането и смъртта им бяха изписани върху бронзови табелки. На вратата бях посрещнат от иконом. Не изглеждаше в най-добрия си вид, но все пак беше униформен. Той ме бе ескортирал сякаш през цели акри застроена площ, преди да стигнем до оръжейната. Не можех да си представя, че на това място живее човек, още по-малко двама. Тук имаше експонати — като пистолетите за дуел, но нищо лично.
— Омъжена ли сте, госпожо Грейвсенд?
— Понякога.
— А сега?
— Не — каза тя. — И не съм през последните пет години.
— Значи… спокойно можем да кажем, че Клеър не е имала проблеми с пастрок?
— Преспокойно — отвърна тя.
— А нейният баща?
— Никога не го е виждала, нито е питала за него.
— Бяхте ли омъжена за него?
— Не — каза тя. — Не бях. Какво общо има това?
— Не знаете дали не се е виждала с някого — отвърнах аз. — Затова питам за другите мъже около нея.
Оливия присви очи към камината.
— Защото, ако искаш да разбереш кой е убил жена — рече тя, — започваш с мъжете в живота й. Онези, с които е била най-близка.
Кимнах и останахме да седим мълчаливо известно време. Това беше най-малко неловкото мълчание досега. Но аз го наруших с нов въпрос.
— Джим каза, че днес при вас е идвал човек от „Съдебна медицина“. Някой друг?
— Никой.
— Полицията знае ли, че е била в неизвестност в продължение на повече от шест месеца?
— Няма как да знае — отвърна тя. — Освен ако не е държала дневник в чантата си.
Разбира се, че беше видяла чантата. Имаше я на фотографията ми.
— Но това е едно от нещата, които вие можете да научите. Какво знаят всъщност — продължи тя.
— Полицията не споделя подобни неща.
— Но вие можете да проникнете вътре и да вземете досието. Или да подкупите някого. Или да намерите вътрешен човек със слабо място и да го притиснете, докато не се пречупи.
Сега аз бях онзи, който се питаше колко точно й беше казал Джим. Когато работех във фирмата му, нищо не ме отличаваше особено от останалите сто адвокати на моя етаж. Всички бяхме в еднакви костюми и с едни и същи излъскани обувки. Всеки от нас можеше да рецитира наизуст правилата на Калифорния за професионално поведение. Единствените ни престъпления бяха тарифите ни. Тогава още не бях купил своя „Смит и Уесън“. Не знаех как да фрасна човек в мутрата, без да счупя всичките си пръсти в зъбите му. Едва след като всичко около мен се срина, Джим разбра колко полезен съм всъщност. Подметките ми бяха по-чисти от мен. Никога не съм бил създаден за костюм. Той ме уволни, но после лично ме изпрати до изхода. Нарече ме мръсен на всеослушание. Бил съм срам за фирмата. Не съм бил подходящ за ъглов офис. Всъщност не съм бил по-добра стока от баща си. Никой нямало да забрави как той умрял в затвора, след като се опитал да пробута фалшив чек.