Вратата се отвори, докато не бе спряна от сложената верига. Пред мен се озова осемдесет или девет-десетгодишна жена в инвалиден стол. Което означаваше, че едва ли е напускала сградата, след като асансьорите са спрели да се движат. А това може да е станало преди години.
— Знаете ли за младата жена, която падна сутринта?
— Видях я от прозореца.
— Видели сте как става ли?
— Не. Видях след това.
— Какво видяхте?
— Лежеше върху една кола. Някакъв мъж дойде и докосна врата й. После я снима.
Не трябваше да се тревожа, че е имало свидетел на онова, което бях направил. Самите снимки бяха доказателство, че съм попаднал пръв на нея и че не съм направил нищо.
— Чухте ли я как пада върху колата?
— Чух силен трясък. От него се събудих — каза тя. И посочи инвалидния стол. — Но ми отне известно време да стана от леглото и да стигна до прозореца.
— Чухте ли нещо преди трясъка? — попитах аз. — Разправии, викове или нещо друго?
— Бях заспала.
— Разбирам. — Оставаше ми само един въпрос. — Сутринта полицията посети ли ви?
— Казах им същото, което казвам на вас — рече тя. — Помолиха да влязат и ми показаха значките си. Така че ги пуснах.
— Чухте ли нещо друго, след като ги пуснахте?
— Не.
— Някаква суматоха на горните или долните етажи? Да са арестували някого?
— Нищо.
Тя тръгна да затваря вратата, когато се сетих още нещо. Вдигнах ръка и я спрях.
— Госпожо, полицаите попитаха ли ви откога асансьорите не работят?
— Не.
— Мога да се обадя, ако искате — предложих. — На здравната служба. Или на комуналната.
— Да не сте посмели — изсъска тя, показвайки дребни остри зъби. — Ако създам неприятности, ще ме изхвърлят. А ако изгубя жилището си, къде ще ида?
— Добре — казах аз и й благодарих отново.
Продължих нагоре и проверих двата апартамента над нейния. Бяха тъмни. Върнах се на стълбището и се изкачих до покрива. Вратата към него трябваше да е заключена, но ключалката беше разбита много отдавна. Сложих длан върху метала и усетих фината прах за снемане на отпечатъци. Ченгетата си вършеха съвестно работата. Бутнах вратата и излязох от вонята под дъжда. Над мен беше само небето.
Тръгнах по чакъла до високия до кръста тухлен парапет и застанах там, където би трябвало да е стояла Клеър, ако е скочила от покрива, а не от някой прозорец. „Рефюджио“ беше с пет етажа по-висока от останалите сгради наоколо, така че гледах надолу към Търк Стрийт и тъмните покриви на дузина други жилищни блокове и евтини хотели.
Не знаех какво съм се надявал да намеря тук. Дори Клеър да беше оставила бележка на парапета, полицията би трябвало да я е намерила при огледа си. Запитах се дали да не се върна и да започна да тропам по вратите на всички ъглови апартаменти. Бих постъпил точно така, ако бях полицай. Нямаше обаче да открия нищо, което те да не са открили, а и за подобно нещо можех да се озова в ареста.
Онова, което ми трябваше, бяха полицейските доклади и заключението от аутопсията. Погледнах часовника си. Имах предостатъчно време. Можех да уредя да ми пратят документите по имейла и да ги прочета в самолета.
8.
Ако ви се случи да наемете частен детектив, преди да започнете да мрънкате за тарифите му, замислете се, че повечето му пари се изпаряват тутакси, за да остане на ниво. Източниците приемат само пари в брой, а един детектив — поне ако е добър — има очи навсякъде. Харчовете се трупат бързо, а когато дойде време за попълване на данъчни декларации, трудно можеш да впишеш подкупа в графа „Нормативно признати разходи“.
Едно от първите ми открития за съкращаване на разходите беше нощната смяна. Или работещите нощем не виждаха кой знае какви рискове, или просто нямаха какво да губят. Така или иначе пликовете, които получаваха всеки месец, не бяха дебели колкото на колегите им от дневната смяна и те обикновено с готовност се съгласяваха на допълнителна работа за още пари. Това означаваше, че имах доста добър достъп до Съдебната палата на Брайънт Стрийт след мръкване.
Вътрешният ми човек в отдел „Убийства“ беше един чистач, който обикновено стигаше до шестия етаж някъде към три след полунощ. Илайджа минаваше от офис на офис и през лабиринта кабинки, бутайки количка с кофа за боклук и парцал. Когато никой не го гледаше, той можеше да бъде адски бърз с камерата на мобилния телефон. В отделението за съдебна медицина моят човек беше Синтия Грийн. Като отговорник за архивите, тя си имаше отделна стая и достъп до скенер.