— Добро утро — побързах да кажа аз, за да прескоча рутинните любезности. — Точно навреме. Имам нещо.
Последва кратка пауза. Той вероятно обмисляше как иска да звучи, ако от ФБР случайно подслушва телефона му. Което си беше напълно възможно. Особено ако властите имаха някаква представа за какво ми плащаше Джим през това лято.
— На работа ли сте, господин Кроу?
Когато се намираше в съдебен режим, дори най-обикновените въпроси на Джим Гарднър започват да звучат официално и с последици. Предишния ден той беше изнесъл встъпителната си реч, така че сега бе на пълни обороти. И знаеше, че може би говори пред по-голяма аудитория.
— Да, господин адвокат — казах аз. — Разговорът е поверителен.
— Това не ми е достатъчно. Пихте ли кафе?
В „Уестчестър“ има един тип на третия етаж, който продава крек от стаята си. Пакетира го в кондоми, с които се сдобива от здравния център на Полк Стрийт. Стоката му беше най-близкото до кафето нещо, което можеше да се намери в хотела ми.
— Тази сутрин портиерът ме посъветва да потърся другаде.
Затворих. Нямаше нужда да питам къде ще се срещнем. Мястото беше уговорено предварително.
— Снощи имахме закрита среща при съдията — каза Джим. — Не мина по начина, по който се надявах.
Седяхме от двете страни на директорското бюро в изоставен автосервиз. Покрити с паяжини стъклени стени гледаха към бетонен под с мазни петна. Единствената светлина идваше от прозореца на тавана. Самотен гълъб вървеше напред-назад по бетонния под. Цък-цък-цък, цък-цък-цък.
Джим имаше ключ от това място, защото някой от кантората му се беше занимавал с обявяването на ипотеката му за просрочена. Срещахме се често тук, така че аз също имах ключ.
— Първата работа на Намар тази сутрин беше да призове Деканса — каза Джим. — Добър обвинител е, затова си помислих, че ще го държи целия ден. Но той ще приключи към три следобед.
— След това почивка ли ще има?
Джим прокара пръсти през косата си. Тя беше прошарена и се къдреше, когато я оставяше да порасне. С провлеченото му говорене, широки рамене и тежък пръстен от колежа, хората сигурно го вземаха за футболен треньор.
— Съдията иска да се придържа към графика си. Или просто да ми го начука. Не я познавам достатъчно добре, за да знам кое от двете е. Но така или иначе, след разпита на Намар аз ще трябва да започна с моя. Без почивка. Така че се надявам да имаш нещо.
Със спирането в три Намар принуждаваше Джим да раздели разпита си в два дни. Съдебните заседатели щяха да изслушат първите два часа в края на деня. После щяха да се приберат у дома и да забравят чутото, а Джим цяла нощ щеше да се чуди дали да повтаря въпросите отново, или да ги отпише и да продължи нататък. Имах решение за този негов проблем.
— Намар намина снощи — казах аз. — Заедно с агент Уайт. Двамата останаха три и половина часа при Деканса. Уговаряха го. Заплашваха го. Имам аудио и видео…
— Не мога да ги взема. Не ги искам. Изтрий ги.
— Добре.
— Но все пак ми разкажи.
— Деканса смята да закопае Лорка.
— Кой е Лорка? — попита Джим. — Не познавам никого с това име.
— Щом казваш.
Нямаше смисъл да споря с него. Джим беше избрал този изоставен офис, защото не се подслушваше и федералните не знаеха за него. Имаше обаче граници, които той нямаше да прекрачи. Клиентът му имаше история и работата на Джим беше да я продаде. Където и да е.
— Разкажи ми за Деканса — каза той.
— Бил е много високопоставен. В общи линии, вторият човек. Лорка — твоят човек — не е бил просто глас по телефона или слух. А лице в стаята. Работели са заедно. Така че той знае всичко. Което вече ти е известно.
Запознах Джим с основните неща. Деканса започнал по начина, по който започват всички. Като муле, прекарващо пратки на север през границата. След три успешни курса му се доверили да пренася пари. Но той бил четящ и мислещ човек. Когато Агенцията за борба с наркотиците започнала да използва подслушвателни станции и дълбочинни радари за откриване на тунелите през границата, Деканса наел хора от корабостроителници в Баха и започнал да работи в пустинята. Първата им подводница била дълга четиринайсет метра и потънала в Морето на Кортес. Втората била трийсет метра и направила три курса, преди екипажът й да я потопи, когато се натъкнал на катер на Бреговата охрана. Междувременно Деканса и Лорка били подкупили толкова много митнически агенти, че вече не се нуждаели от подводници. Можели да товарят стоката си на пътнически самолети и да я доставят направо в Ню Йорк. Сменили парите в брой с криптовалута, която може да се прехвърля незабелязано.