В объркването на момента всичко това ми изглеждаше напълно логично. Или поне обясняваше всички факти във вида, в който ги знаех. Мадлин беше откраднала нещата на Клеър и бе отмъкнала компютъра ми, за да спъне разследването. Още не знаех коя е тя и какво иска. Но точно тогава бях сигурен, че не е на моя страна.
Завих на ъгъла, стъпих на първото стъпало на верандата на основната къща и погледнах нагоре. Версията ми тутакси се разпадна. Фактите се бяха променили.
Фланелата на Лари беше червена, а тъканта попиваше. От другата страна на пътя нямаше как да видя онова, което сега беше пред очите ми. Бяха го застреляли в слънчевия сплит. Той още беше в люлеещия се стол, вкопчил се в дръжките. Брадичката му беше отпусната на гърдите. Скутът му и вълнената седалка бяха подгизнали от кръв.
От този момент и пред следващите десет минути действах на изцяло автоматичен режим. Тръгнах да се качвам по стъпалата към него и спрях, когато усетих нещо под крака си. Бях настъпил бяла кърпа. Явно съм я вдигнал, защото помня следите от изгаряния в центъра й и светлината през серията дупки. Сякаш някой я беше сгънал като китайско ветрило и я беше увил около дулото на пистолет. Импровизиран заглушител. Мъжът явно беше дръпнал спусъка секунди след като е слязъл от колата. Кърпата беше заглушила отчасти гърмежа, а останалото беше потънало в рева на камиона, който мина пред мен.
Пресякох верандата и отидох при люлеещия се стол.
— Лари?
Естествено, че нямаше да ми отговори, но точно тогава не го разбирах. Клекнах до него и за трети път през последните три дни сложих пръсти на чуждо гърло, за да потърся пулс, какъвто нямаше. Действието ми явно беше наклонило стола назад, защото когато махнах ръката си, той се люшна напред и Лари политна. Падна на верандата и главата му глухо тупна на старите дъски от секвоя.
Огледах се за помощ, застанал до проснатия Лари. Наоколо обаче нямаше никого. Смесена благословия. От една страна, нямаше кой да ме сочи обвинително с пръст. От друга, нямаше кой да поеме нещата нататък.
Бях само аз и знаех какво трябва да направя.
Предната врата беше широко отворена. Влязох в лобито и отидох при рецепцията. Нямаше нужда да използвам малкия звънец. Краката на жената стърчаха зад бюрото. Така и не бях научил името й, а вече нямаше смисъл да го правя. Стената беше покрита с пръски кръв. По пода и писалището имаше косми. Дори в моето състояние можех да си представя траекторията на куршума. Заобиколих бюрото, но не клекнах до нея. Достатъчно беше да погледна главата й, за да си дам сметка, че няма смисъл да проверявам за пулс.
Знаех, че често има несъответствие между постижения и аспирации. Между това кой си и кой искаш да бъдеш. И аз определено не съм особен случай. Достатъчно е само да погледнете какво съм направил с живота си. Ако имаше някакво мерило за прогреса ми, то беше следното — бях шокиран. Не мислех за правене на снимки. Изобщо не ми мина през ума. Или ако ми е минало, не го помня. Няколко часа след като се махнах от Слотърхаус Коув, преживях втора травма, този път много по-лична. От онова, което знам за нараняванията на главата, спокойно може да се приеме, че има детайли от деня, които не си спомням.
Но ето какво знам.
Дойдох на себе си на паркинга, облегнат на Халата. Когато бях в състояние да мисля отново, се огледах. На паркинга имаше две коли — моята и на Клеър. Което вероятно означаваше, че останалите бунгала са празни. Цялото място беше мое, ако не се брояха двата трупа. Името ми не фигурираше в регистрационната книга и кредитната ми карта не беше вкарана в системата. Бяхме взели бунгалото на Клеър, което тя не беше освободила. Отпечатъците ми обаче бяха в основната къща и в бунгалото. Последното, което исках, беше някой шериф от окръг Мендосино да се обади на инспектор Чанг и да му каже, че са намерили отпечатъците ми в бунгалото на Клеър Грейвсенд, на един хвърлей от два трупа. Отключих багажника на Халата и отворих кутията за инструменти. Върху комплекта гаечни ключове имаше чист парцал за двигателя.
Започнах с основната къща, после отидох в бунгалото и завърших с колата на Клеър. Действах бързо и целенасочено и не оставих никакви следи. Всичко ми отне десетина минути. И после бях готов да потегля. И знаех къде трябва да ида.
24.
Изнесох се от Слотърхаус Коув достатъчно бързо, за да оставя нови следи от гуми на паркинга. Излязох на пътя, завих рязко надясно и поех на север с максималната скорост, на която беше способна Халата. Не бях сигурен какво ще направя, ако настигна джипа. Може би да го блъсна отзад, да го изкарам от пътя. После да блъфирам здравата, че съм въоръжен, докато не приближа достатъчно, за да вкарам в действие юмруците си. Не бях сигурен, че подобна тактика би свършила работа, но знаех, че трябва да опитам. Животът на Мадлин можеше да зависи от това.