Отново се хвърлих напред, фокусиран единствено върху движещия се асфалт. Но не стигнах доникъде.
Шофьорът се беше пресегнал и бе сграбчил яката на ризата ми. Започна да ме дърпа назад. Извъртях се. Той не пусна. Двата ми крака вече бяха навън и се влачеха по асфалта. Ръцете ми бяха вързани, така че имах само една възможност. Захапах ръката му и стиснах с всички сили. Започнах да мятам глава насам-натам, докато устата ми не се напълни с кръв. Той изрева, а аз се задавих. После той ме пусна.
Паднах странично на пътя.
Усетих как задната гума на джипа закачи гърба ми, след което се плъзнах по грубия асфалт. Направих кълбо с вързани ръце и се озовах на колене. В онзи момент не усещах нищо. Болката щеше да дойде по-късно. Точно тогава всеки нерв в тялото ми беше фокусиран върху едно-единствено нещо. Оцеляване.
На петнайсетина метра от мен джипът набиваше спирачки. Цистерната вече се беше превърнала в две червени светлини, които се отдалечаваха. Шофьорът й или нямаше представа какво става зад него, или беше преценил правилно, че е по-безопасно да не се меси. Така че трябваше да се оправям сам. Огледах се за секунда, като вземах решения. От едната страна на пътя имаше хълм със стръмни склонове. На върха му на фона на облаците се очертаваха тъмните силуети на дървета. Мястото щеше да е чудесно укритие, но наклонът беше непреодолим. От другата страна, откъдето беше излязла цистерната, имаше дълъг паркинг и дървена постройка. Видях знак с неонови букви. Бар „Бумър“. Паркингът беше празен.
Стоповете на джипа светнаха — сигнал за старт. Скочих на крака и спринтирах.
Пробягах първите сто метра в тъмното, като се ослушвах за двигател зад мен и свистенето на гуми по асфалта. Изведнъж сянката ми се проточи пред мен. Различих парчета счупено стъкло на паркинга. Фасове и капачки на бутилки. Джипът беше обърнал. И ме настигаше.
Намирах се на няколко крачки от верандата и не смеех да погледна назад, за да видя с каква преднина разполагам. Фокусирах се върху постройката, втурнах се след сянката си през верандата и блъснах вратата с рамо. Сигурно трябваше да се дръпне, а не да се бута, но ръцете ми бяха вързани отзад и просто правех онова, което мога.
Естествено, вратата не помръдна.
Отново попаднах в лъчите на фаровете, които осветиха вратата и стените. Обърнах се към джипа, който бе спрял на шест метра от мен. Вратата на шофьора се отвори. Един крак стъпи на земята. Мъжът беше въоръжен, естествено. Ако самият той нямаше пистолет, вече трябваше да е взел онзи на колегата си.
Изчаках и двата му крака да стъпят на земята и побягнах отново по дължината на тъмната веранда. Изтрещя първият изстрел. Куршумът пропусна на сантиметри лицето ми и улучи прозореца с решетки до мен. Стъклото не се пръсна, но вътре неоновите тръби на знака експлодираха във фонтан от искри.
Наведох се и продължих да тичам.
Зави аларма против крадци. Чух втори изстрел. Не знам къде отиде куршумът, но не ме улучи. Стигнах края на верандата и се метнах зад ъгъла.
Видях друго заведение — „Азиатски дворец на Ана“. Блъснах с рамо тъмната стъклена врата — достатъчно силно, за да я напукам. Втора аларма заприглася на първата. Може би някъде някой заместник-шериф получаваше сигнал. Не че смятах да оставам тук, за да видя какво ще последва. Тичах към гърба на сградата. Ако е имало други изстрели, не ги чух. Стигнах края на паркинга, зад който растяха високи бурени и имаше препълнен контейнер за боклук насред проблясващо море от счупено стъкло.
Втурнах се натам и се скрих зад контейнера. Не видях преследвача си. Джипът се намираше от другата страна на сградата — ако изобщо се намираше все още там. Възможно беше преследвачът ми да се е отказал след втория изстрел. Не знаех дали градчето има полицейски участък, но ако имаше, може би той не искаше да се застоява тук, докато две аларми надават вой.
Контейнерът, който беше единствен в дъното на паркинга, беше най-очевидното място за криене. Втурнах се към стената. Зрението на дясното ми око се оправяше, но за сметка на влудяваща болка. Главата ми туптеше, имах чувството, че раменете ми са счупени, а босите ми крака бяха нарязани от стъклата.
Стигнах стената и се скрих в сенките й. В последния момент.
Джипът се появи отстрани на сградата. Спря за момент и шофьорът включи дългите светлини, след което даде газ към контейнера. Наби спирачки пред него, изскочи и го заобиколи тичешком в пистолет в ръка.