— Искаш да кажеш, търсенето на вечния живот.
— Да.
— И те са сложили това нещо над камината в „Крийксайд“.
Продължихме мълчаливо два-три километра.
— Може пък това да е целта на клуба — най-сетне рече Джулиет. — Търсене на безсмъртие. Страшно е модно в последно време, в някои кръгове.
— В твоя кръг.
— Аз не си падам по подобни неща.
— Но си чувала.
— Хората говорят — каза тя. — Разбира се, голямата част от това звучи като пълни глупости. Преливания на кръв. Хранителни добавки. Ограничаване на калориите. Някои хора са готови да опитат какво ли не.
— А някои са готови да отидат прекалено далеч.
Пристигнахме в Сан Франциско в девет и половина. През повечето път Джулиет беше карала с превишена скорост, но спиранията изядоха спечеленото време. Магазините в Китайския квартал, от които си купувах повечето дрехи, трябваше да са отворени, но Джулиет не пожела и да чуе за тях. Тя паркира неправилно на ъгъла на „Гиъри“ и „Грант“, източно от Юниън Скуеър. Нейните магазини по принцип отваряха в десет, но тя се беше обадила предварително, както бе обещала.
За бившата ми жена никоя врата не беше наистина затворена. Правилата бяха само началната оферта в преговорите.
— Чакай тук.
— Добре.
Тя слезе, но остави двигателя запален. Гледах я как подтичва по „Грант“, а чантата й се люлее от лявата й ръка. Зави по Мейдън Лейн и изчезна от поглед. Беше ми оставила телефона си с отключен екран. Отворих браузъра, но не открих нищо за убийствата в Слотърхаус Коув. Несъмнено някой вече трябваше да е открил телата и да се е обадил на полицията. Новините от онези места обаче пристигаха по-бавно. Малките градчета можеха да крият тайните си години наред, а места като „Крийксайд“, категорично затънтени насред нищото, можеха да ги пазят вечно.
Поне с телефона на Джулиет можех да прегледам имотния регистър на окръг Мендосино. Като лицензиран детектив имах достъп до базите данни на някои публични регистри. Влязох в една и въведох адреса, който бях видял в извлечението от кредитната карта на Клеър. Появи се линк и пукнах върху него. Парцелът с площ четири квадратни километра беше собственост на дружество с ограничена отговорност на име „Крийксайд Мениджмънт“. Влязох в сайта на щатския секретар на Калифорния и потърсих фирмата в бизнес регистъра. Оказа се, че е от Невада, но е регистрирана в Калифорния, защото притежава имот в щата. Местният й агент беше компания с банално име в Сакраменто — най-вероятно едностаен офис в евтин пазарски квартал с един-единствен служител, чиято главна работа беше да знае колкото се може по-малко.
Дружество е ограничена отговорност от Невада е корпоративният еквивалент на товарен кораб под либерийски флаг. Можеш да ги намериш по целия свят, но те нямат никаква връзка с държавата, в която са регистрирани. Използват флага заради анонимността, която им предоставя той. Ако не нахълташ със заповед за обиск, няма как да определиш кой ги притежава и каква е истинската им дейност. Те се появяват и изчезват изневиделица; сменят собствениците си с тайни договорки и трансакции. Въпреки това влязох в сайта на щатския секретар на Невада и потърсих фирмата. Имаше посочен мениджър — някакъв тип на име Тери Макалън. Най-вероятно подставено лице. Съмнителен адвокат или бивш юрисконсулт, който си изкарва хляба, като регистрира компании и ги ръководи само на хартия. Може би щях да намеря името му свързано с неколкостотин други фирми.
Намирах се в задънена улица. Знаех обаче, че инспектор Чанг може да стигне много по-далеч. Той можеше да си извади заповеди за обиск. И да размахва значки, които не са ламинирани в денонощни копирни центрове. Бях готов да направя нещо, за което не бях и помислял досега. Смятах да вляза в централата на полицейското управление на Сан Франциско, да потърся ченге по име и да му разкажа всичко. Преди това обаче нямаше да е зле да разбера къде точно се намирам.
Името на Синтия не фигурираше в сайта на съдебните лекари в Сан Франциско, но имаше телефонен номер на архивите. Набрах го и късметът ми се усмихна. Тя още не си беше тръгнала, макар че слънцето беше изгряло.
— Здрасти, Синтия. Аз съм.
— Лий? — каза тя. Явно изписалият се на телефона й номер я беше изненадал. — Постоянно си в движение, а?
— Гледам да съм винаги зает. Твоят човек от Кейп попадна ли на нещо?
— Не получи ли имейла ми?
— Нямам възможност да го проверя.
— Пратих ти доклада снощи.
— Погледна ли го преди това?
— Познаваш ме.
— Имаш ли време да ме запознаеш набързо?
— Нямаше кой знае какво. Мъжът починал от петсантиметрова прободна рана във врата. Югуларната вена е незасегната, но сънната артерия била срязана. По ръката му имало малко следи от защита. Тоест, преди да бъде наръган, някой се е опитал да го фрасне с нещо. Може би с тръба.