Выбрать главу

Той ни даде знак да седнем на столовете срещу бюрото му, настани се и придърпа клавиатурата към себе си.

— Търся малък самолет, прелетял над Сан Франциско във вторник сутринта. Някъде между два и четири и половина.

— Лесна работа — каза той. — По това време няма много трафик.

— Най-вероятно е дошъл от север.

— Това улеснява нещата още повече.

Пръстите му полетяха над клавиатурата. Не виждах екраните, а само отраженията им в очилата му. В продължение на около минута Рийс преглеждаше файлове и архивирани данни от радарите, след което обърна единия от екраните към нас.

— Това е хеликоптер — каза той. — Виждате маршрута му — тръгнал е северно от Мендосино. Явно от частен имот, защото там няма летище. Продължил е на юг над Марин и западно от Голдън Гейт и е навлязъл в границите на Сан Франциско в три и четирийсет и девет сутринта. Това ли търсите?

— Можете ли да увеличите образа? — попитах аз. — За да видя къде над града е прелетял?

— Разбира се.

Той раздвижи мишката и увеличи картината от радара. Служещата за подложка карта нямаше улици, но познавах добре града. Хеликоптерът беше навлязъл западно от „Пресидио“. Прелетял бе точно над Чайна Бийч, през Ричмънд и после през парка „Голдън Гейт“. Но преди да стигне Маунт Сутро, бе завил рязко на североизток. Направил беше няколко кръга и бе продължил през Лоуър Хайт и Хейс Вали. Прелетял бе над Тендърлойн, след което отново се беше насочил на юг.

— Какво е станало там? — попитах аз и посочих на екрана.

Рийс сви рамене и побутна очилата си.

— Може би пилотът е разлял горещото си кафе в скута си.

— Може би. А можете ли да ни кажете височината?

— Къде?

— Тук — казах аз и докоснах екрана там, където маршрутът пресичаше Тендърлойн.

Той щракна върху мястото и отстрани се отвори прозорец.

— Височина шестстотин и девет метра. Скорост сто шейсет и шест километра в час.

Погледнах екрана.

— Това регистрационният му номер ли е?

— N-номерът, да онзи, който е изписан на опашката.

— Можете ли да проверите чия собственост е?

— Лесна работа.

Той отново заграка на клавиатурата си, като гледаше екран, който не можех да видя. До мен Илайджа беше извадил химикалка. Отвори портфейла си, намери някаква касова бележка и ми я даде заедно с химикалката. Записах си регистрационния номер и вдигнах очи, когато директорът заговори.

— „Крийксайд Мениджмънт“ ООД.

— По дяволите.

— Моля?

— Нищо… поредната задънена улица.

— Мога да намеря осемдесет-петдесет, който са попълнили във Федералната въздушна администрация — каза Рийс.

— Бихте ли повторили?

— Формуляр осемдесет-петдесет — обясни той. — Не можеш да регистрираш летателно средство в страната, ако не отговаряш на определени изисквания за местожителство. И трябва да го докажеш с документи.

— Можете ли да го намерите?

— Лесна работа — отвърна той. — Но не оттук. Бихте ли изчакали, моля?

— Разбира се.

Той стана и се спусна бързо по металните стъпала. Двамата с Илайджа отидохме до прозореца и го загледахме как прекосява контролната зала и изчезва в един широк коридор.

— Пичът се старае — отбеляза Илайджа. — Определено иска да те впечатли.

— Мен или онзи, който му се е обадил.

Загледахме се в големите следящи екрани в средата на залата. Самолети прелитаха през цялата северна част на щата, подреждаха се и се насочваха към Сан Франциско, Оклънд и военновъздушната база „Бийл“.

Не след дълго директорът се появи в тръс от коридора със сгънат лист в ръка. Качи се по стълбата и отвори вратата.

— Не знам дали това ще ви помогне — каза той. — Сертификатът е съставен от адвоката им. Така че подписът върху документа е неговият.

— Кой е той?

Рийс ми подаде листа.

— Някой си Джим Гарднър.

28.

Няколко думи за Джим Гарднър.

Запознах се с него през първата ми година в юридическото училище на едно разиграване на разпит в Болт Хол в „Бъркли“. Аз играех ролята на зелен разпитван с костюм под наем, счупен ръчен часовник и отрицателна стойност във всяко отношение и когато погледнах Джим, видях сила. Не се замислих откъде идва. Единственото важно беше, че я имаше. Не как се е сдобил с нея или как я е запазил през годините. А само че я имаше и че след време, ако успея да го впечатля, той може да прехвърли част от нея на мен.