— Задръж — каза Илайджа. — Хрумна ми нещо. Само гледай.
— Да гледам и какво още?
— Бъди готов.
Затвори ми, преди да успея да отговоря. Погледнах нагоре. Дронът остана на мястото си още секунда, след което полетя на юг. Илайджа го прибираше. Преместих се, за да виждам по-добре. В къщата светваха лампи. Долу, отвън. Горе още цареше мрак. Доколкото знаех, спалнята на Джим беше на втория етаж. Това беше етажът, който не бях виждал. Кабинетът му представляваше остъклено пространство на третия етаж, който също тънеше в мрак. Нищо чудно. Той си имаше компания. Щеше да я забавлява долу, преди да…
Мислите ми бяха прекъснати от писък на гуми, продължително изсвирване на клаксон и трясък на огъващ се метал.
Рязко се обърнах. От мястото си виждах само част от алеята. Тя вървеше нагоре по склона към „Скайлайн“ и изчезваше зад завой. Звукът беше дошъл някъде оттам. Въпреки това разбрах какво съм чул.
Илайджа.
Обърнах се към къщата и видях как Джим излиза. Той затвори вратата след себе си и тръгна устремено нагоре по алеята. Беше свалил сакото и вратовръзката си. Държеше полуавтоматичния си пистолет в дясната ръка, долу до бедрото. Мина на метър и половина от скривалището ми. Достатъчно близо, за да доловя парфюма на жената.
Докато го чаках да отмине, развързах обувките си, свалих ги и ги сложих в калъфа за възглавница. После станах с торбата в едната ръка и зашеметителя в другата. Последвах Джим по пътеката. Босите ми крака не вдигаха никакъв шум по асфалта.
Спрях при завоя и се заслушах.
— Пичът мина право в насрещното — казваше Илайджа. — Нямах никакъв избор.
— Тъп боклук. Дай да ти видя книжката.
— Книжката ли?
— Шофьорската ти книжка.
— Стига, човече…
Изминах още десет крачки. Порталът се намираше съвсем наблизо. Висок три метра, от железни пръти. Илайджа беше забил микробуса в средата му и той се беше огънал навътре. Явно обаче беше здрав, защото не се беше отворил. Или Илайджа беше преценил много добре удара си. Точно колкото да вдигне шум и да включи алармата в къщата.
— … какво общо има книжката ми с това? Онзи тип влезе в моето платно.
— Но ти удари портала ми. Имаш ли представа колко ще ми струва поправката му?
Джим стоеше с гръб към мен, на петнайсет метра разстояние. Илайджа ме виждаше, но не го показваше с нищо. Продължих да вървя. Представях си, че ходя по вода и стъпвам толкова меко, че тежестта ми не нарушава повърхностното напрежение.
— Имам двеста кинта у себе си — каза Илайджа. — И готварска печка „Вайкинг“ в багажника.
— Изобщо не стигат.
— Печката си я бива. Ако я продадеш, можеш да й вземеш четири хиляди. Като едното нищо.
Джим се дръпна настрани, за да погледне микробуса — Илайджа беше доста по-висок и му пречеше.
— „A-Стар“. Там ли работиш?
— Не замесвай шефа ми, човече. Това е само между теб и мен.
— Искаш да запазиш работата си, така ли?
— Стига де.
— Мислиш си, че ще ти се размине? Нямаш си идея, синко.
— А това защо е? — попита Илайджа и кимна към дясната му ръка. — Аз съм просто човек, попаднал в катастрофа. Хайде малко по-кротко.
Джим погледна пистолета в ръката си, сякаш беше забравил напълно за него. Замисли се за момент и явно реши, че не му трябва да ескалира нещата. Затъкна пистолета в колана си. Намирах се на три метра от него.
— Добре — каза той. — Малко по-кротко. А сега да видя книжката ти. Камерата на портала вече е заснела номера на колата. Така че какво имаш за губене?
— Сериозно? Майтапиш ли се?
— Абсолютно сериозен съм.
Илайджа извади портфейла си и започна бавно да рови в него. Бях на метър и половина от Джим. Илайджа му даде някаква карта и отстъпи крачка назад.
— Това е карта от библиотека.
— На нея пише името ми.
— Пише име.
Намирах се на метър от него.
— Давай — каза Илайджа. — Направи го.
Тикнах зашеметителя в гърба на Джим — достатъчно силно, за да забия анодите в мускулите около гръбнака му. И натиснах копчето. Чу се силно прашене, сякаш изгаря бушон. Джим се вцепени. Натиснах отново копчето и той залитна напред към портала. Измъкнах пистолета от колана му, фраснах го между лопатките и той падна.
— Мамка му — каза Илайджа.
Джим лежеше настрани. Сритах го, за да го обърна по корем, яхнах го през кръста и приковах ръцете му към земята с колене. Затъкнах пистолета в колана си, извадих първата ролка тиксо, издърпах ръцете му отзад и започнах да ги връзвам. Петнайсет пъти, двайсет. Джим се размърда и аз го ударих в тила, от което носът му се размаза на асфалта.