— Наръгах го във ваша къща. Той умря навън, в парка.
Джим гледаше камината. Еталон за мълчание.
— Какво общо има това с Джим? — попита Оливия.
— Тръгнах по дирята кръв през парка. Беше през нощта, така че можете да дишате спокойно. Никой не е видял. Намерих мъжа, свалих маската му и го снимах. Когато се върнах, показах снимката на Джим.
— И какво стана?
— Той я изтри. Каза ми да забравя за вас и да замина за Мексико.
Оливия стана от мястото си, пристъпи към Джим и погледна надолу към него.
— Защо, Джим?
Той не просто се взираше в камината. А мислеше. Опитваше се да измисли някакъв изход от положението. Познавах го достатъчно добре, за да се досетя какво ще направи. Щеше да се представи като спасител на Оливия.
— Трябваше да те защитя — каза той. — Ти поиска да ти намеря детектив. Такъв, който ще стигне докрай. Намерих ти Кроу и той отиде твърде далеч. Не зная какво си му казала да върши, но беше глупаво да прави онази снимка. Тя можеше да се използва в съда. И той щеше да завлече и теб със себе си.
Беше влязъл в капана, който сам ме беше научил да залагам. Започна да лъже, преди да знае с какво точно разполагам срещу него. Класическа грешка, която той използваше всеки път, когато влизаше в съда. Джим не знаеше за доклада за пораженията върху ролс-ройса. Не знаеше за обувката на покрива и за посещението ми в радарната станция. В джоба ми имаше регистрационен документ с неговия подпис. Вече не ставаше дума само за хеликоптер. А за оръжие, с което е извършено убийство. И Джим знаеше кой е собственикът му.
— Ето как стоят нещата според мен, Джим — казах аз. — Когато Оливия се е обърнала към теб, ти си нямал представа за какво. Поискала е детектив и ти си й пратил най-добрия, когото познаваш. Ако си знаел, че се опитва да намери един от собствените ти клиенти, щеше да й пратиш загубеняк. Някой, който не може да събере две и две, дори да му го напишеш на черната дъска. Но ти й прати мен. Така че, доколкото мога да преценя, ти си бил начисто.
— Така е — каза Джим. — Чист съм.
— Бил си. Тогава — поправих го аз. — А после ти показах снимката. Ти позна лицето и си направил връзката. Разбрал си, че твой клиент е убил Клеър. Може и да не си знаел как и кога. Разбрал си обаче, че имаш проблем. И затова направи онова, в което си най-добър. С което си прочут.
Джим премълча.
— Какво е направил? — попита Оливия.
— Затвори си очите. И поиска аз да направя същото.
— Джим?
Оливия беше отстъпила крачка назад. Видях как погледът й се насочи към края на камината. Поглеждаше ръжена и преценяваше теглото му и дъгата, в която да замахне. Двамата с нея не се различавахме особено. Намирахме се в пълна с пушки стая, а тя искаше да цапардоса някого.
— Това са пълни глупости, Оливия — каза Джим. — Разиграва те, за да измъкне повече пари. Направо се е развилнял. Съжалявам, че те свързах с този човек.
— Как е умряла Клеър? — попитах аз. — Бързо, Джим. Кажи на клиента си.
— Знам онова, което прочетох във вестника. Скочила от покрив на сграда в Тендърлойн.
— Грешка.
— Кой го казва?
— Физиката.
— Сега стана и физик. Оливия, знаеш ли колко опасен е този човек?
Оливия отстъпи при камината и взе ръжена от стойката му. Когато отново пристъпи напред, Джим се озова в обсега му. Аз също.
Знаех, че съм прав. Просто трябваше да обясня, преди да е замахнала.
— Преди случаят да бъде закрит, инспектор Чанг получил доклад от Националната комисия за безопасност на движението — казах аз, като се мъчех да се придържам към всички факти, въпреки че още ми се виеше свят от сътресението. — С две думи, Клеър не би могла да причини такива поражения на колата, ако е паднала от покрива на сградата. Не е била достатъчно тежка. „Рефюджио“ е четиринайсет етажа, а наоколо няма по-висока сграда. Знаехте ли, че едната й обувка липсваше? Намерих я на покрива на сградата от другата страна на улицата.
— Какво? Говорите пълни безсмислици, Кроу.
Знаех, че заеквам. Трябваше да й покажа какво имам предвид. Бавно извадих листа от джоба си и го разгънах. Оливия го прегледа и очите й проблеснаха на два пъти. Видях как погледът й се спира върху подписа на Джим и остава там. После се обърнах и задържах листа пред лицето на Джим.
— Ходих до ТРАКОН — казах аз. — Защото, както сам си се изразил, съм упорит кучи син. Проследихме маршрута на хеликоптера през града. Прелетял е точно над тази част на Търк Стрийт във вторник сутринта.
— Какво искате да кажете? — попита Оливия.
— Че Клеър не е скочила от покрива — казах аз. — А е била бутната от хеликоптер. Собственост на клиент на Джим.