Коленете му се подкосиха, но не го пуснах на земята. Нямаше да се хвана на такава очевидна измама. Дръпнах се назад, като поех цялата му тежест, така че краката му увиснаха във въздуха. Той изрита веднъж и твърдият ток на обувката ми издраска пищяла ми. Устата ми беше точно до ухото му, достатъчно близо, за да го отхапя. Вече бях вкусвал този тип и нямах желание да повтарям. Затова удвоих натиска върху гърлото му. Нещата май отиваха към непоправими поражения. Счупена подезична кост, спукана очна ябълка. Нямах нищо против.
Той престана да мърда. Задържах го още три секунди, след което го пуснах и го блъснах силно. Той се просна на каменната тераса, като се приземи по лице зад издигнатия подиум на джакузито. Дори не помръдна.
Клекнах до него и го претърсих. Портфейл, телефон, ключове за кола. Малък пистолет, вероятно „Валтер РРК“, но не можех да съм сигурен в тъмното. В другия джоб на гърдите му намерих заглушител, два пъти по-дълъг от оръжието, за което беше предназначен. Преобърнах го по гръб и сложих два пръста на гърлото му. Трябваше ми близо минута да напипам пулс, а когато го направих, не бях сигурен дали не си въобразявам. Накрая вдигнах глава и се огледах. На терасата, както и на обширния терен от тази страна на къщата нямаше никого. Горе имаше светещи прозорци, но никой не гледаше от тях. Партито беше отпред.
Проблемът ми беше почти решен, но все още трябваше да измисля къде да скрия този тип. Нямаше начин да го замъкна пред къщата, по алеята и да го натоваря в багажника на ягуара. Не и без да ме забележат. Наведох се да проверя джакузито. То имаше дървен капак, който се повдигаше в средата. Вдигнах по-близката до мен половина и погледнах. Във ваната нямаше вода, но няма да ви лъжа. Дори да имаше, пак щях да го направя. Вдигнах съвсем капака, подхванах мъжа за раменете и го завлякох на подиума. После през ръба на джакузито, докато накрая гравитацията не пое нещата. Пуснах го, затворих капака и сложих резето.
Седнах за момент на един шезлонг, за да дойда на себе си. Дишах дълбоко и бавно. Със затворени очи. После станах, запасах ризата си, оправих си сакото и отидох отпред, за да се включа в партито.
А то нямаше нищо общо с партитата, на които ми се е случвало да присъствам.
Дори когато бях съпруг на Джулиет Вилате и трябваше да се появявам в луксозни апартаменти и вили в Марин Каунти и да си стискаме ръце с хора, с които не ми беше работа да се срещам, никога не бях попадал на нещо като това, което видях тази нощ в къщата на Мередит Майлс.
Качих се по стъпалата на предната веранда и се огледах. Ако имах фотоапарат и ако никой не ми се нахвърлеше, можех да направя убийствени снимки за някое жълто издание. Тук беше режисьорът, автор на филми за мафията, който беше дал начало на кариерата на домакинята ни. Беше прегърнал актрисата от „Нощните белези“. Двамата разговаряха с жена, която беше направила сензация с това, че принуди един държавен секретар да подаде оставка. Имаше и осем или десет други лица, които разпознавах, но не можех да свържа с нищо конкретно.
— Трябва да сте един от неговите приятели — каза глас от дясната ми страна. — Не сте от моите.
Обърнах се и се озовах лице в лице с жена, която бях виждал от десет години на широкия екран и по билбордове. Беше боса и облечена в рокля, която представляваше малко черно парче плат и може би безопасна игла. Държеше по една чаша във всяка ръка.
— Бяло или червено?
— Онова, което предпочитате по-малко — отвърнах аз. — И да, един от неговите приятели съм.
Жената ми подаде чашата червено вино и се пукнахме.
— Приятно ми е да се запознаем — каза тя. — Мередит Майлс.
— Лий Кроу.
— С какво се занимавате, Лий?
— Всеки ден с нещо различно — отвърнах аз. — Следвам хора и правя снимки. Понякога това не им харесва и тогава се случват такива неща.
Докоснах цицината на главата си и ожулването по бузата.
— Снимки?
Тя отстъпи крачка назад.
— Не — казах аз. — Не съм от онези. Работя предимно за Джим.
— Джим?
— Гарднър.
Тя пристъпи напред. Този път две стъпки, така че се озова по-близо до мен, отколкото преди. Хвана ме за лакътя и сниши глас.
— Значи работите за Джим? Сериозно?
— Откакто завърших право. Той ми е като баща — или каквото си представям, ако имах баща.
— Той няма ли да дойде? — попита тя. — Каза, че може и да намине.
Поклатих глава и леко се намръщих. Поддържай нещата прости, Кроу. Тя задължително щеше да познае лошата игра.