— Разбира се, че той — казах аз.
Което си беше донякъде вярно. Джим ми беше казал къде да отида и кога да съм там. Може би го беше направил в суматохата. Или просто беше преценил интересите си. Оливия Грейвсенд и Мередит Майлс бяха добри клиенти и влиятелни жени. Стефан Ларсен пък хвърляше хора от хеликоптери. Джим може и да беше лишен от морал, но разбираше от имидж. Каквито и да бяха съображенията му, трябваше да поема инициативата в този разговор.
— Стефан Ларсен ви плаши, нали? — попитах аз.
— Малко — отвърна тя. — Но затова ли сте тук?
— Тревожим се, госпожице Майлс — казах аз. — И съдейки по онова, което видях, откакто съм тук, вие също би трябвало да се тревожите.
Бръкнах в джоба си и извадих малкия пистолет, който бях взел от мъжа на задната тераса. Вече му бях завинтил заглушителя. Задържах го в отворената си длан, с дулото към мен. И й го подадох.
— Какво е това?
Не направи опит да го докосне.
— Взех го от човек на Ларсен преди пет минути. Беше на задната ви тераса.
— Как така сте го взели?
— Издебнах го в гръб и го повалих. И после го претърсих.
— Какво сте направили?
— Всичко е наред. Няма да стане.
— Убили сте…
— Проснах го в безсъзнание и го заключих в джакузито ви. Беше празно. Няма да се удави.
— За русия ли говорите? Майкъл? Той дойде да подготви презентацията.
— С това ли? — попитах аз. — „Валтер РРК“ със заглушител? Зареден с патрони с кух връх? Да не би Ларсен да ви е казал и да сте се съгласили на подобно нещо?
Нямах представа какви патрони има в пистолета. Не бях сигурен, че патроните с кух връх са по-лоши от другите. Но така ми звучеше.
— Никога не ми е казвал подобно нещо — отвърна Мередит.
— Ларсен и хората му убиха трима души, може би четирима. И това са само онези, за които знаем.
Мередит впери продължителен поглед в мен и в оръжието в дланта ми.
— Махнете това — каза най-сетне тя. — Определено не искате да намират ваши отпечатъци по него.
— Отпечатъците ми вече са по него.
— Въпреки това.
Оставих оръжието в края на работната маса.
— Наистина ли ви е изпратил Джим?
— Да.
— Защо да ви имам доверие?
Погледнах пистолета на масата и отстъпих две крачки назад. Всеки в нейното положение несъмнено знаеше как да борави с такова оръжие. Режисьори организираха курсове с бивши военни и пращаха актьорите си на същите стрелбища, на които ходеха и ченгетата. Всичко се правеше заради реализма. Малките детайли в движението и позите можеха да означават много пред обектива. Или поне те смятаха така.
— Оръжието му е у вас. И ако искате да го питате какво прави, той вероятно вече започва да идва на себе си. Можете да извикате Леон от поста му и да му кажете да си свърши работата.
Пистолетът на Джим още беше затъкнат в колана ми. Но всъщност не я лъжех. В крайна сметка нещата се свеждаха до това. Тя можеше да ми се довери, независимо дали мога да й обясня защо, или не.
— Леон си е добре там, където е. И ако човекът на Ларсен е там, където казвате, значи и той е добре.
Загледах я как извади салфетка от една кутия на бюрото и взема пистолета. Явно бях прав за курсовете, защото първата й работа беше да махне предпазителя. После взе още една салфетка и дръпна затвора назад. Неизстреляният патрон падна на килима.
— Свалихте предпазителя. С един патрон по-малко сте, но по тежестта знаете, че разполагате с още много — казах аз. — Пистолетът е зареден. Достатъчно натиск с показалеца и можете да пробиете дупка в челото ми. И никой няма да чуе.
Тя свали пистолета и ме погледна. Беше задъхана, но не толкова, че да не може да стреля точно.
— Искате ли да се обадите на някого, който да гарантира за мен?
— Казахте, че Джим е замесен.
— Имаме и друг общ познат. Някой, на когото имате доверие. И нейният залог в това е по-голям, отколкото този на Джим.
— За кого говорите?
— За Оливия Грейвсенд. Каза ми, че имате номера й.
Дълго време тя не отговори. Пръстът й още беше на спусъка.
— Познаваме се от няколко години.
— От кампании за набиране на средства, доколкото разбрах.
— Какво общо има тя с всичко това?
— Обадете й се и я попитайте.
Тя отстъпи до работната маса и извади мобилен телефон. Използва гласово набиране, за да не ме изпуска от поглед. Включи спикърфона, така че да чувам как телефонът звъни. На петстотин километра на север господин Ричардс вдигна.
— Имението Грейвсенд.
— Мередит Майлс, търся Оливия.
— Да, госпожо — отвърна той. — Веднага.
Явно се намираха в едно и също помещение — Оливия се обади веднага. Икономът само й беше подал телефона.