— Да, скъпа — каза тя. — Мислех си, че ще се обадиш.
Мередит изключи спикърфона и вдигна телефона към ухото си.
— Кой е Лий Кроу? Ти ли го прати тук?
После заслуша мълчаливо. Не можех да чуя Оливия, но отговорът й беше доста дълъг. Устните на Мередит се превърнаха в тънка линия. Показалецът й започна да потупва по предпазителя на спусъка.
— Защо? — попита тя.
Отговорът беше също толкова кратък, но Мередит явно не разбра.
— Би ли повторила?
Докато слушаше, веждите й се събраха. После тя започна да кима, както правят хората по телефона дори когато обектът на съчувствието им не може да види и оцени жеста.
— Нещо с Клеър ли се е случило?
Последва още едно кратко обяснение и този път Мередит ме погледна.
— Оливия… добре.
Тя свали телефона и отново включи говорителя.
— … и после я е убил — казваше Оливия. — Никога няма да си плати за това, защото притежава повече хора от мен. Точно тук е ролята на Кроу.
Мередит Майлс се замисли над думите й.
— Какво искаш да направя? — попита тя.
— Довери му се — отвърна Оливия. — Дай му малко свобода на действие.
— Разбирам.
— Той е малко грубоват — каза Оливия. — Не е точно от хората, които при нормални обстоятелства би искала да…
— Ще ти се обадя по-късно.
Мередит затвори, използвайки палеца си.
Във филмите лицето й беше като отворена книга. Тя можеше да телеграфира емоциите си с бляскавост, която нямаше равна на себе си, всяка нейна мисъл се предаваше на света с четирийсет и осем кадъра в секунда. Сигурно стотици милиони си мислеха, че я разбират.
В реалния живот, отблизо, аз имах друга перспектива.
Намирах се от другата страна на пистолет със заглушител и не можех изобщо да разчета лицето й.
— Какво е станало с Клеър? — попита най-сетне тя. — Оливия така и не ми каза как или защо.
— Затворихте й.
— Да го чуем от вас.
— Клеър е тръгнала да го търси — да търси Ларсен. Мисля, че е искала да се конфронтира с него. Но нещата не се развили добре. Ларсен я е хвърлил от хеликоптер.
— Сериозно.
— Той има тайни. И ако някой е на път да ги научи…
Нямаше нужда да довършвам изречението.
— Нима Клеър е стигнала дотам? — попита тя. — Какво е знаела?
Не можех да отговоря на това. В този момент не знаех точно какво предлага Ларсен. Разполагах с много парчета от пъзела, но те не си пасваха. Клонирани момичета и мъжете от „Крийксайд“, които си приказваха съвсем свойски за Кенеди и Хрушчов. И белезите. Ако Ларсен е експериментирал с момичетата, може би е отишъл една стъпка по-нататък. Може би е събирал нещо от тях.
— Кажете ми. Как се запознахте с него и какво ви обещава той?
— Никога не съм се запознавала с него — отвърна тя. — Започнах да чувам името му от хора, на които имам доверие. Хора от определени кръгове. Те твърдяха, че той разполага с лек. И че наистина действал.
— Лек срещу какво?
— Срещу времето — каза тя. — За някои от нас то тече малко по-бързо, нали? И никой не разполага с толкова от него, колкото иска. Хората в тази къща могат да си купят всичко, което си пожелаят, с изключение на едно.
— И Стефан Ларсен предлага да ви го продаде.
— Има обаче игли, договори и някакво тайно място на север, където се правят процедурите — каза тя. — Половината хора в този град не биха хапнали краставица, ако е генетично модифицирана. А ние се съгласяваме на това?
— Вие дори не знаете за какво става дума.
— Или е прекалено добро, за да е истина, или е истина, но с последици, за които никой не е помислял.
— Вие какво смятате? — попитах аз.
— Искам да чуя за Клеър Грейвсенд. Защо я е убил?
— Това е част от загадката, която се опитвам да разбера, госпожице Майлс — отвърнах аз.
Тя ме изгледа. Бях в драскотини от влаченето по пътя и имах избледняващи синини от битката на живот и смърт на стълбището в Бостън. Може би имах и нови белези от сборичкването на терасата й.
За първи път от шест години не се срамувах изобщо от тях.
— Наричайте ме Мередит — каза тя. — „Госпожице Майлс“ звучи като учителка от начално училище.
33.
Нямаше време да й разказвам повече. Телефонът й иззвъня и тя вдигна. Говорителят не беше включен, но въпреки това чух тънкия гласец на Леон.
— Току-що ги пуснах през портала — каза той. — В момента карат към къщата.
— Кой друг е с него?
— Майка му.
— Благодаря — каза тя, затвори и ме погледна. — Кажете ми какво искате. И аз ще ви кажа какво съм склонна да направя.