Вратата се отвори.
— Хайде — каза нечий глас.
Трета част
Събота
Норт Форк, Лонг Айланд
Щом отговорът е любов, бихте ли задали въпроса по друг начин?
6
Стигнахме до квартирата в Матитък, преди да затворят (22:00), и се записахме при съдържателката, която ми напомни за приятните матрони, работещи в Поправителния център към кметството.
Старомодната къща бе точно онова, което очаквах, че и отгоре. В смисъл противна.
Спахме до късно и пропуснахме домашно приготвената закуска, както и срещата с останалите гости — е, през нощта успяхме да чуем през тънките стени двама от тях. Жената си падаше по викането, но, слава Богу, не получаваше множествени оргазми.
Както и да е, прекарахме съботата в обикаляне на лозята на Норт Форк, настанили се на мястото на картофените ниви, които си спомнях от детството си. Лозята значи са пораснали и раждат чудесно шардоне, мерло и тъй нататък. Отпивахме по глътка безплатно вино във всяка изба. Особено ми хареса совиньон бланк — сухо и с привкус на… ами, на картофи.
Вечеряхме на една превърната в ресторант баржа, от която се откриваше чудесен изглед към Пеконик Бей. Беше много романтично, поне според представите на Кейт.
Седнахме на бара в очакване да се освободи масата ни. Барманът млад симпатяга, изглеждаше така, сякаш са го пуснали в отпуска от гей лагер — изрецитира имената на десетина местни вина, сервирали се наливни. Двамата с Кейт ги обсъдиха и се спряха върху едно, което не било прекалено плодово. Аз пък си мислех, че гроздето е плод.
Младият мъж се обърна към мен.
— А вашият избор, господине?
— Аз ще пийна една биричка.
Той смели информацията, след което изпълни поръчките ни.
На бара имаше вестници. Мярна ми се заглавието на „Таймс“:
Инвазията изглеждаше решена работа, освен ако Саддам не се капичнеше преждевременно. Зачудих се дали да не се обадя на букмейкъра си и да го питам какви са днешните залози за и против войната. Трябваше да се обзаложа миналата седмица, когато нещата не бяха толкова ясни, но пък имах вътрешна информация и това можеше да мине за шмекеруване. Пък и не е етично да се правят пари от война. Освен, разбира се, ако не си правителствен служител.
Обърнах се към Кейт, която все пак е юристка.
— Аз водя ли се правителствен служител, или съм нещатен агент?
— Защо питаш?
— Мъча се да разреша една етична дилема.
— Ти и етика? Смешно.
— Можеше да си и по-мила. Мисля дали да не се обадя на букмейкъра и да заложа за войната в Ирак.
— Имаш букмейкър?
— Разбира се. Ти да не би да нямаш?
— Нямам. Незаконно е.
— Арестуван ли съм? Може ли да отложим момента с белезници — те за по-късно?
Тя се опита да скрие усмивката си и се озърна.
— Говори по-тихо.
— Опитвам се да съм романтичен. Съдържателката дойде и ни поведе към масата.
Кейт проучи менюто и ме попита дали имам нещо против да си поделим порция стриди.
— Те са афродизиак — напомни ми с лукава усмивка.
— Не са — информирах я. — Миналата седмица ядох — и нищо.
— Помня — засмя се тя.
Морските деликатеси бяха специалитетът на заведението, така че си поръчах патица от Лонг Айланд. И те плуват, нали така?
Чувствах се отпуснат и се радвах, че съм далеч от стреса на работата и града.
— Това беше добра идея — казах на Кейт.
— Имахме нужда да се махнем.
Сетих се за Хари в северната част на щата и ми се прииска отново да попитам Кейт за Къстър Хил Клуб, но пък нали целта на пребиваването ни тук бе да забравим за работата.
Кейт пое грижата за вината и след кратка и впечатляваща дискусия с келнера поръча бутилка нещо червено.
Опита го, обяви го за плътно и с привкус на стафиди, което щяло идеално да пасва на патицата ми. Не мисля, че на патицата й пукаше особено.
Както и да е, тя вдигна чаша.
— За пейджърите, които работят и през уикендите.
— За пейджърите.
Чукнахме се и пихме. Явно стафидата се бе паднала у нея. Вдигнах чашата си към светлината.
— Бива.
— Кое?
— Белезниците имам предвид.
Тя прихна.
И тъй, устроихме си приятна вечеря в приятна обстановка. Прекрасните сини очи на Кейт проблясваха на светлината на свещите. Червеното вино ме затопли и леко ме замая.
Лесно е да се преструваш, че всичко на този свят върви по мед и масло. Естествено никога не е така и не е било така, но от време на време ти се налага да откраднеш по някой и друг час и да се преструваш, че светът не се е запътил към ада.