— Ще го направим точно преди да влезем в Къстър Хил. Засега трябва да стигнем дотам без проблеми.
— Мислиш ли, че Мадокс ще изпрати СНЧ сигнала тази нощ?
— Не зная. Но трябва да приемем, че поканата към нас е свързана по някакъв начин с графика му. Включи радиото и виж дали няма извънредни новини за ядрени взривове някъде. Ако има, мога да намаля и да не се притеснявам, че закъсняваме за вечеря.
Тя включи радиото, но не стана нищо.
— Не работи.
— Може би СНЧ вълните са заглушили КВ и УКВ. Провери на СНЧ канала.
— Много смешно.
Вече бях на шосе 56 в посока към Саут Колтън. Извадих ключовете на хюндая от джоба си и ги пъхнах в ръката й.
— Спирам при бензиностанцията на Руди, ти взимаш хюндая и продължаваш към щатската полиция.
Тя отвори прозореца и изхвърли ключовете.
— Това ще ми струва петдесет долара.
— Добре, Джон, ще стигнем там след двадесет минути. Дай да използваме това време да решим какво следва да очакваме и какво трябва да кажем и да направим. Освен това трябва да обсъдим планове за действие в непредвидени ситуации и каква е целта ни там.
— Имаш предвид ловен план ли?
— Да, ловен план.
— Аз пък си мислех, че ще импровизираме.
— Не съм на това мнение.
— Добре… значи първо, не позволявай проверка с металотърсач. И в никакъв случай — претърсване.
— Това се разбира само по себе си.
— Не ми се вярва да се опитат, освен ако всички преструвки, че сме поканени на вечеря, не отпаднат.
— А ако опитат?
— Е, ако поискат оръжието ни, ще им покажем и пистолетите, и значките си.
— А ако се десетима, въоръжени с пушки?
— Тогава влизаме в режим федерален агент и им казваме, че са арестувани. И да не забравяме да споменем на Мадокс, че цялата Група Б на щатската полиция в Ню Йорк знае къде сме. Това е един от основните ни козове.
— Зная. Но всъщност все още никой не знае накъде сме тръгнали. Ами ако на Мадокс не му пука кой знае къде сме? Ако Ханк Шефър е в кухнята и готви, а шерифът приготвя коктейлите? Ами ако…
— Не изкарвай Мадокс някакъв титан, особено на мисълта. Наистина е умен, богат, силен и безскрупулен. Но не е Супермен, скъпа — казах и добавих: — Аз съм Супермен.
— Добре тогава, Супермен, какво още трябва да направим, за да си останем живи и здрави?
— Не си поръчвай замразено дайкири или нещо, в което може да се сложи дрога — посъветвах я. — Пий от онова, което пие и той. Същото се отнася за храната. Внимавай. Спомни си за Борджиите.
— Ти си спомни за Борджиите. Джон, кълна се, би ял чили и хотдог дори и да знаеше, че в тях има отрова.
— Не е лош начин да си отидеш. Добре, а сега за поведението ни — продължих инструктажа. — Това е приятелска среща, смесена с неприятната работа на федерално разследване. Така че действай съгласно това.
— В смисъл?
— В смисъл, правилната комбинация да си едновременно любезна и твърда. Мадокс обича скоча — продължих. — Опитай да прецениш доколко е трезвен. Ако не пие прекалено много, приеми го като знак за опасност.
— Ясно.
Обсъдихме още няколко точки от етикета, за които вероятно не се споменава в наръчниците за добрия тон.
След като приключихме урока „Как да се държим в обществото“, Кейт се върна към школата за оцеляване.
— Кажи сега за мечешките гръмчета.
— Хитри неща. — Дадох й едното и й обясних как се зарежда и се стреля, както и че би могло да послужи в краен случай, ако все пак успеят да ни лишат от железариите. — Може да мине при обиск, понеже прилича на джобно фенерче. Е, ти можеш да си го пъхнеш и между краката.
— Да ти кажа ли ти къде да си пъхнеш твоето?
— Говоря сериозно.
Прехвърлихме някои възможни сценарии, някои непредвидени ситуации и някои резервни планове.
— Първоначалният ми замисъл — продължава да ми харесва — беше да нахълтаме през оградата, да съборим един-два стълба на антената и/или да извадим генераторите от строя.
Тя не отговори.
— Това е съвсем пряко решение на СНЧ проблема — настоях аз. — Това е слабата връзка в плана на Мадокс да взриви куфарите бомби. Не съм ли прав?
— Ами ако не са куфари бомби? Ами ако антената не е СНЧ станция?
— Е, тогава се извиняваме за щетите и предлагаме да заплатим стълбовете и генераторите.
Оставих думите си да висят във въздуха, но Кейт не заговори и накрая извадих картата на Къстър Хил и я сложих в скута й.
Тя я погледна.
— Откъде го взе това?
— Хари ми го даде.
— Взел си го от моргата?!
— Не беше описана…
— Взел си веществено доказателство?!
— Стига с тия феберейски глупости. Взех я назаем. — Потупах картата в скута й. — Има една стара просека от източната страна на имота, която стига до самата ограда и продължава след нея. Значи ще тръгнем по нея, ще избием оградата, а стотина метра нататък излизаме на обиколния път, който свързва всички стълбове. Виждаш ли го?