Огледах стаята. По стил приличаше повече на мъжки клуб, отколкото на хижа в Адирондак. На пода имаше скъп персийски килим, а около нас много махагон, зелена кожа и полиран месинг. Никъде не се виждаха мъртви животни и се надявах нещата да си останат в този дух.
— Стаята е точно копие на стаята в апартамента ми в Ню Йорк, която на свой ред е копие на един лондонски клуб — каза Мадокс.
— Не е ли малко объркващо след няколко питиета? — поинтересувах се.
Той се усмихна любезно, после каза:
— Е, нека да отметнем малко делови въпроси. Имам списък с дежурствата на охраната ми през уикенда и ще се погрижа да го получите, когато си тръгнете.
Добре. А домашният персонал?
— Разполагам с пълен списък на хората, които работеха тук през почивните дни.
— А дневникът на охраната и записите?
Той кимна.
— Всичко е копирано.
— Страхотно. — Оставаше само деликатният въпрос за богатите и прочути посетители. — А списък на гостите ви?
— Трябва да си помисля за това.
— Какво има за мислене?
— Очевидно е, че имената на тези хора не бива да се разгласяват — каза той. — Предполагам, че именно това е била причината правителството да прати господин Мюлер да ги научи по… непряк начин. А сега вие искате от мен да ви ги дам доброволно.
— Хари Мюлер е мъртъв и в момента водим разследване на смъртта му — напомних му. — Днес следобед казахте, че ще ни дадете имената.
— Много добре си спомням това и се обадих на адвоката си, който ще се свърже с мен по-късно. Ако ми каже да ви съобщя имената, ще го направя веднага.
— Ако не го направи, можем да ги изискаме официално — каза Кейт.
— За мен би било най-добре да ви ги дам — отвърна Мадокс. — Това би свалило подозрението от мен и от гостите ми.
В общи линии всичко това бяха глупости, които би трябвало да ни накарат да си помислим, че той има да решава някакви сериозни въпроси. Всъщност единственото, за което си мислеше, бе СНЧ сигналът до Пясъчната страна и кой ще е най-добрият начин да се отърве от Кори и Мейфийлд.
— Адвокатът ми каза, че федералното правителство няма юрисдикция в случай на убийство и че това е работа на щатската полиция.
Оставих Кейт да се оправя с това.
— Евентуалните обвинения в убийство вследствие на разследването ще бъдат разгледани от властите на щата Ню Йорк. Междувременно ние проучваме изчезването на федерален агент и вероятното му отвличане. Това е федерално престъпление, също като вероятното престъпно посегателство върху починалия. Желаете ли аз да говоря с адвоката ви? — попита тя.
— Не. Сигурен съм, че в наши дни правителството е в състояние да намери федерален закон, който да пасне на което и да било престъпление, пък било то и нарушаване на правилника за улично движение.
— Мисля, че случаят е малко по-сериозен — отвърна специален агент Мейфийлд.
Мадокс пропусна това покрай ушите си, така че смених темата, за да можем всички да се поотпуснем.
— Добър скоч.
— Благодаря. Напомнете ми да ви дам една бутилка, преди да си тръгнете. — Той се обърна към Кейт. — Малко жени пият малцовото чисто.
— На Федерал Плаза двайсет и шест аз съм просто едно от момчетата.
Той се усмихна.
— Май на Федерал Плаза двайсет и шест имат крещяща нужда от очила.
Милият Бейн. Любимец и на мъже, и на жени. Истински социопатичен чаровник.
Както и да е, Мадокс реши, че сме приключили с работата, и продължи да очарова Кейт.
— Харесва ли ви Върхът? — попита той.
— Много е приятно.
— Надявам се, че ще останете за вечеря. Обещах на господин Кори, че мога да се представя по-добре от Анри.
— Планирахме да останем — отвърна Кейт.
— Чудесно. Всъщност, тъй като тук няма никой и няма кой да разбере, спокойно можете да останете за цялата нощ.
Не знаех дали поканата включва и мен, но отговорих:
— Може и да се възползваме.
— Още повече, че до Върха е далече. Особено ако сте пили, което не правите достатъчно. — Той ми се усмихна и разшири темата: — А и освен това карате автомобил, с който не сте свикнали.
Не отговорих.
— Да видим — продължи той. — Вчера бяхте с таурус; тази сутрин беше хюндай, а сега пристигате с микробуса на Руди. Намерихте ли си нещо, което да ви хареса?
Мразя остроумните копелета, освен ако не съм аз.
— Тъкмо се канех да ви помоля да ни заемете някой джип.
— Защо сменяте толкова често колите? — поинтересува се той, без да ми отговори.
Реших да го смутя с истината.
— Бягаме от закона.
Той се ухили.
— Имахме проблеми с двете коли под наем — каза Кейт.